Монашеско-рицарският орден „Авиш“ възниква като разклонение на испанския орден „Калатрава“ по време на Реконкистата на Пиренейския полуостров.
Основан е през втората половина на XII-ти век от първия португалски крал Афонсу I Енрикеш. Орденът започва да се формира като рицарско братство през 1166-1178 гг. след освобождаването на град Евора от арабите. Първоначално той приел устава на Бенедиктинския монашески орден, а след като официално бил подчинен на ордена „Калатрава“ през 1187 г. – на Цистерцианския. Рицарите давали обети за бедност, целомъдрие и послушание, като били задължени да се сражават срещу арабите.
Специални папски укази (були) признали еворското рицарско братство като клон на ордена „Калатрава“. Була на папа Инокентий ІІІ (същия, който удостоява българския цар Калоян с титлата „крал“) през 1201 г. узаконила владенията на ордена в Португалия и предоставила на „братята от Евора“ същите привилегии, свободи и имунитети, които имали членовете на „Калатрава“.
През 1211 г. крал Афонсу II подарил на ордена град Авиш в областта Алентежу, Централна Португалия. Градът станал резиденция на Великите магистри на ордена, който оттогава станал известен като „Авиш“. Неговите рицари участвали в обсадата на Севиля през 1248 г., водени от Великия магистър Мартин Фернандеш. Португалските крале им подарили много земи, освободени след прогонването на арабите.
През ХІІІ-ти век рицарите от „Авиш“ започнали сами да избират своите магистри, които дотогава били назначавани от краля. Това означавало все по-голямата автономност на ордена спрямо португалските крале. Стигнало се дотам, че негови представители вземали участие в работата на кортесите – общите събрания на португалската аристокрация, където се решавали важни държавни въпроси.
В средата на XIII-ти век след упорити сражения била освободена и най-южната област на страната – Алгарве. Това отбелязало края на португалската Реконкиста. Засилването на Португалия, което естествено довело до по-големи териториални амбиции на нейните крале, влошило сериозно отношенията й със съседна Кастилия. Сега вече официалното подчинение на ордена „Авиш“ на испанския „Калатрава“ противоречало на интересите на короната. Португалските крале настоявали пред папата в Рим „Авиш“ да бъде признат за напълно самостоятелен орден.
През 1385 г. 21-ият Велик магистър на ордена „Авиш“ бил избран от кортесите за крал на Португалия под името дон Жоао І (в Португалия само членове на кралското семейство носели титлата „дон“). Било сложено началото на Авишката династия, която изиграла важна роля в историята на страната. Дон Жоао І започнал блестящо своето царуване с голямата победа над кастилските войски при Алжубарота на 14 август 1385 г., след която Португалия излязла решително на европейската международна арена.
Именно по време на Авишката династия португалците изиграли главна роля във Великите географски открития и било положено началото на Португалската колониална империя. Последният представител на династията – крал Енрике І, царувал от 1580 до 1582 г.
На 3 октомври 1387 г. капитулът (общото събрание), свикан в замъка Авиш, без знанието на ордена „Калатрава“ избрал за Велик загистър Фернандо Родригеш де Сикейра. Папа Бонифаций IX одобрил избора му на 8 ноември 1389. Знакът на ордена – разцъфнал зелен кръст, бил включен в герба на Португалия.
През XV-ти век дългият спор за статута на ордена „Авиш“ между Португалия, Кастилия и Рим бил разгледан от Базелския събор през 1436 г. Той завършил с признаването на независимостта на „Авиш“ от ордена „Калатрава“, което било утвърдено с була на папа Евгений ІV през 1440 г.
Но самостоятелността на ордена не продължила дълго. След смъртта на последния избран Велик магистър – Фернандо Родригеш де Сикейра, по времето на крал Дуарте I постът Велик магитър бил запазен за престолонаследника и оттам-нататък му се предавал по право. А през 1551 г. орденът „Авиш“ изцяло преминал под контрола на португалските крале. През 1496 и 1505 гг. неговите рицари били освободени от обетите за целомъдрие и бедност.
През 1789 г., когато Португалия вече била изпаднала под силното влияние на идеологията, идваща от революционните веяния във Франция, орденът „Авиш“ бил отделен от държавата. Фактически, останал да съществува само формално. През 1894 г. бил реформиран като „Кралски военен орден свети Бенедикт от Авиш“ и станал предимно награда за военни заслуги.
Бил закрит през 1910 г. и възстановен отново през 1918 г. под името „Военен орден на Авиш“ като награда за заслуги пред държавата. Постът Велик магистър преминал към държавния глава – президента на републиката (такава била съдбата и на останалите португалски рицарски ордени).
Днес орденът „Авиш“ има 5 степени:
– Голям кръст: зелена лента през дясното рамо и златна звезда отляво на гърдите;
– Гранд-офицер – знакът на ордена с лента на шията и златна звезда отляво на гърдите;
– Командор – знакът на ордена с лента на шията и сребърна звезда отляво на гърдите;
– Офицер – знакът на ордена на нагръдна лента с розетка отляво на гърдите;
– Рицар – знакът на ордена на нагръдна лента отляво на гърдите.
Знакът на ордена представлява златен лилиевиден кръст, покрит със зелен емайл. Лентите му имат изумрудено-зелен цвят.
