На този император се подигравали всички.
Виктор Юго го наричал подло човече, пигмей, чакал, нищожество. Филолозите до ден-днешен изучават текстовете на писателя за Луи Наполеон – в тях се съдържат много специфични френски ругатни.
За разлика от Юго икономистите отбелязват, че 20-те години на неговото управление били най-успешният икономически период в историята на Франция.
Луи Наполеон е роден през 1808 г. Той е син на Луи – по-малкия брат на Наполеон Бонапарт, и Хортензия Богарне – дъщеря на императрица Жозефин от първия й брак.
Израснал в емиграция. Цялото детство на Луи Наполеон преминало под знака на преклонението му пред неговия велик чичо. Завършил военна академия в Швейцария. В емиграция той разработвал планове за държавен преврат, но заради тях два пъти влязъл в затвора. Първият път го заточили в Америка, а втория път избягал от затвора, преоблечен като работник и носейки дъска на рамо.
В свободното си от преврати време Наполеон живял отначало в Швейцария, а след това в Лондон, където гъмжало от всевъзможни емигранти. Бъдещият император ставал в 6.00 ч. сутринта и, с изключение на времето за сутрешната конна езда и светските вечери, постоянно четял политическа и икономическа литература.
През 1848 г. елитът на създадената наскоро Френска република бил напълно шокиран. Когато се обявило всеобщо избирателно право, всички очаквали, че на президентските избори французите ще гласуват за някой от онези, които осигурили това право: Алфонс дьо Ламартин – свободолюбив поет, гордост на Франция, Александър Ролен – журналист и социалист, приятел на народа, или Луи Кавеняк – генерал, който с твърда ръка пресякъл хаоса в страната.
Въпреки това, всички те, взети заедно, не получили и половината от гласовете, дадени за човек, който нищо не бил направил за демокрацията. Но този човек се казвал Луи Наполеон – племенник на великия император, само споменът за когото привлякъл симпатиите на тълпата, пардон, на избирателите.
Демократите създали република – а той възраждал героичната империя. Те апелирали към разума, а Луи Наполеон призовавал емоциите. Те предлагали идеи – а той пораждал симпатии. И спечелил изборите.
Хората нямали нужда от политически програми. „Името на Наполеон само по себе си е програма – заявил Луи Наполеон. – То означава ред, власт, религия и просперитет вътре в страната, както и поддържане на честта на нацията в международните дела“.
Хората смятали, че един авторитарен лидер, отначало избран за президент на Втората република, след което се обявил за император, познава техните надежди и стремежи и затова ще донесе щастие и успех на народа – който народ въобще не разбирал защо трябва да се труди, за да печелят наглите банкери. Тази епоха е много добре описана от Балзак, в чиито романи, както знаем, главен герой са парите.
Част от френския елит първоначално смятал, че ще управлява страната из-зад гърба на Луи Наполеон. Но когато взел властта в собствените си ръце, Луи Наполеон нямал намерения да я споделя с никого.
Наполеон I използвал авторитарната власт не много разумно: след като гарантирал стабилност, той хвърлил всичките си сили във войни, които подкопали материалното благосъстояние на Франция.
Интересното е, че превратът от 2 декември 1851 г., след който президентън Луи Наполеон станал император под името Наполеон ІІІ, бил възприет като „пълен триумф на социализма“. Да, колкото и странно да било, новият император наистина се смятал за социалист!
По негово време държавата за пръв път организирала системите за социално осигуряване. Именно при император Луи Наполеон се появили първите във Франция системи за пенсионно и здравно осигуряване. Точно през годините на неговата Втора империя се формирала цялата железопътна мрежа на Франция. Темпът на растеж на икономиката се ускорил. Постепенно се подобрявало положението на всички слоеве от населението. Хората започват да се хранят по-добре. Консумацията на месо се увеличила 2 пъти.
Но през 1860-те години Луи Наполеон се опитал да постави на трона на Мексико своето протеже император Максимилиан. Експедицията завършила с неуспех, мексиканците разстреляли Максимилиан. Армията била напълно изтощена на фона на рязкото засилване на обединената вече Германия.
През 1866 г. правителството се принудило да удвои разходите си за отбрана. Военните разходи и обслужването на създадения от тях дълг съставили половината от бюджета на страната. Финансите се сринали. В крайна сметка Луи Наполеон загубил своята империя по същата причина, както и великият му предшественик – милитаризацията на страната изяла плодовете на икономическия успех.
В хода на френско-пруската война от 1870-1871 г. империята паднала. След като избягал от Франция, императорът с императрицата и с принц Наполеон живял в Лондон.
Луи Наполеон починал през 1873 г. след операция на бъбреците. Принцът останал сам с майка си.
Когато британците започнали нова военна операция в Южна Африка, Наполеон-младши отишъл да се бие. Веднъж малкият отряд, в които влизал принцът, бил обкръжен от многобройни зулуси. Принц Наполеон искал да скочи в седлото в движение, както неведнъж правел преди. Но този път стремето се счупило и той паднал на земята. Изправил се с усилие, стрелял няколко пъти и убил двама-трима диваци. Когато на следващия ден намерили тялото му, върху него имало 18 рани от копия.
