В историята на световния шпионаж има редица изненадващи операции, които, всъщност, са прости до такава степен, та противникът просто не можел да допусне, че срещу него са извършени такива елементарни действия. Така се създало желязно правило: колкото по-малко сложна е една шпионска дейност, толкова е по-ефективна.
Такава е операция „Златоуст“ (в различни източници се среща се и друго нейно кодово название – „Изповед“). Тя представлява изящен пример на приложение на най-новите технически постижения за целите на шпионажа.
Съветските разузнавателни служби разполагали с подслушвателни устройства още през 1930 г. Но такава машинка разузнавачите успели да вмъкнат в сградата на американското посолство едва малко преди края на Втората световна война.
Послучай Ялтенската конференция (4–11 февруари 1945 г.) руските инженери приготвили „подарък с малка тайна“, който трябвало да се поднесе на американците. Това било резбовано пано във формата на американския герб със символа на Щатите – белоглав орел; цялото пано всъщност, представлявало копие на Големия държавен печат на САЩ. За неговото изработване били използвани различни ценни видове дървесина – сандалово дърво, секвоя, черна елша и др. Но основният детайл бил неизвестен на американците – подслушвателно устройство („пасивен бръмбар“), вградено в тайна кухина вътре в герба. Това било изобретение на съветския радиоинженер Лев Сергеевич Термен, направено от него за НКВД през 1943 година.
Устройството представлявало, казано на технически език, ендовибратор с цилиндричен резонаторен микрофон и размери 20х17 мм. За неговата работа не били необходими батерии или жици – а само дълга антена. То приемало високочестотни радиовълни и ги предавало в модифициран вид. Разликата в изходния и крайния рисунък на вълната се определяла от микрофонна мембрана, вибрираща от звуците на човешкия глас. „Подслушващият“ микроотвор се намирал в ноздрите на орела.
За да не възникнат подозрения у американците, сувенирът бил връчен на посланика Аверил Хариман от пионери в детския лагер „Артек“, защото Америка била „приятел и съюзник в борбата срещу фашизма“. Операцията, явно с добро чувство за шпионски хумор, била наречена „Златоуст“.
Хариман бил толкова трогнат, че благодарил на пионерския лагер с чек за 10 000 долара. Преводачът на Сталин, Валентин Бережков, който присъствал на срещата, дори посъветвал посланика да окачи подаръка в кабинета си. „Англичаните ще припаднат от завист!“, уверил го той.
Ако обаче британското посолство имало защо да завижда някому, това очевидно не били американците, а съветската разузнавателна служба.
След оставката на Хариман за посланик на САЩ в Москва бил назначен генерал Уолтър Смит, бъдещ шеф на ЦРУ. Но дори и той не успял да разгадае тайната на дървения орел.
В продължение на 7 години в московския хотел „Национал“ (според друга версия – на последния етаж на жилищна сграда) служители на НКВД подслушвали и стенографирали тайните преговори на американските дипломати.
Оборудването, което изпращало радиовълните към посолството и включвало ендовибратора, било включвано по време на съвещания или когато руснаците знаели, че посланикът има важна среща.
Операция „Златоуст“ се наложило да бъде приключена през 1952 година. Година по-рано един от западните военни радиооператори, прослушвайки честотите на съветските военно-въздушни сили, случайно дочул разговор в кабинета на американския посланик в Москва. Новината предизвикала паника в посолството, но източникът на изтичането на информация не бил открит веднага.
Досетили се да разглобят герба по-късно, когато служителят по сигурността Джоузеф Безджан прегледал помещенията със специално оборудване. Американците открили прибора и го нарекли „Thing“ („Нещо“), като го предали за изследване в техническа лаборатория на ФБР. Там бил изяснен принципът му на действие.
Държавният департамент решил да прибере находката, за да я използва при удобен случай като доказателство за шпионската дейност на СССР срещу Америка. През 1960 г. представителят на САЩ показал дървеното пано на заседание на Съвета за сигурност на ООН, докато обяснявал, че както това устройство, така и полетът на сваления над Свердловск американски шпионски самолет U-2, са нещо обичайно в практиката на тайните служби.
Няма информация какво точно е успяло да научи НКВД по време на операция „Златоуст“. Несъмнено е обаче, че в поверителните разговори със своите събеседници американските посланици са съобщавали много ценни данни, пряко свързани с политиката към СССР.
Въпреки мерките, предприети от американските служби срещу „бръмбарите“, руснаците успявали да подслушват дипломатите на своя вероятен противник в продължение на десетилетия. През 1991 г., когато завършила Студената война, бившият председател на КГБ Вадим Бакатин връчил на американците 70 листа със схеми на разположението на подслушвателните устройства в посолството. През 1990-те години руснаците имали безкрайно доверие на американците и наистина ги смятали за приятели. Защо САЩ профукали този огромен капацитет от добра воля и желание, като постепенно превърнали днешна Русия в свой враг, е отделна тема…
А „орловият бръмбар“, поставен в кабинета на американския посланик през 1945 г., сега може да се види в музея на ЦРУ в централата на ведомството в Ленгли.
Самият негов изобретател Лев Термен през 1991 г. на възраст 95 години влязъл в КПСС. На въпроса: „Защо се включвате в една партия, която се разпада?“, отговорил: „Обещах на Ленин“.
