Името на най-прочутия испански рицар за цялата Реконкиста (717-1492) е Родриго Диас де Вивар, или по-кратко: Руй Диас.
Роден е между 1041-ва и 1057 г. в Бургос. Той бил кастилски благородник, чрез своите подвизи издигнал се до национален герой на Испания. Нарекли го Ел Сид. Герой е на много испански народни легенди и предания, поеми, романси и драми, също и на прочутата трагедия на Корней.
Ел Сид служел в двора на кастилския цар Санчо II (упр. 1067-1072). Помогнал му да победи срещу кралския брат Алфонсо Леонски в битката при Галпехара. Въпреки това, Санчо II скоро бил убит. След неговата смърт крал станал брат му Алфонсо VI.
При него Ел Сид бил назначен за главнокомандващ (алферес) на кастилската армия. Но преди това Сид накарал крал Алфонсо да се закълне, че не е виновен за предателското убийство на брат си.
Ел Сид извоювал много военни победи в живота си. Алфонсо завиждал на популярността му сред народа и отношенията им станали много обтегнати. Дори бракът на Сид с племенницата на краля – доня Химена, не ги подобрил.
До известно време Сид оставал главнокомандващ на кастилската армия. Но през 1079 г. той, заедно с войската на Ал Мутамид – емира на Севиля, победил армията на владетеля на Гранада Абдула.
За нещастие, в двора на Абдула бил граф Гарсия Ордонес, фаворит на крал Алфонсо. Графът бил пленен. Скоро след това Ел Сид нападнал Толедо. Но Алфонсо отдавна бил поставил този град под своя закрила. Затова през 1080 година кралят прогонил Сид. Той отишъл на служба при емира на Сарагоса, като успешно воювал против графа на Барселона Рамон Братоубиеца и срещу краля на Арагон Санчо Рамирес. За военния си талант Ел Сид получил прозвището Кампеадор (Победител).
През 1086 г. войските на арабската династия на Алморавидите нахлули в Испания, разгромили кастилската армия и превзели цяла Андалусия. През 1087 г. Алфонсо, поставен в безизходност, призовал Сид на помощ.
Пълководецът се захванал за работа. През 1089 г. той победил емира Ал Кадир и го принудил да плаща огромен данък. През 1094 г. превзел Валенсия и станал неин управител.
Всички опити на Алморавидите да си върнат Валенсия завършили с техните поражения в битките при Куарте (през 1094 г.) и Байрен (през 1097 г.).
Така Сид (от арабското фолклорно „сиди“ – „господарю мой“) придобил легендарни черти. Той станал образец на смел рицар, съчетаващ смелост и човечност, защото воювал както против християнските тирани, така и срещу арабските. След смъртта си през 1099 г. Сид се превърнал в национален герой, възпяван в стихове и песни.
Смята се, че преди последната си битка срещу арабите Родриго бил смъртно ранен с отровна стрела. Жена му облякла мъртвото тяло в доспехи и го завързала върху седлото на коня – така армията му не разбрала за смъртта на предводителя си и бойният дух на войниците се запазил до победата…
През 1919 г. в катедралата в Бургос били препогребани останките на Ел Сид и съпругата му доня Химена. Също тук от 2007 г. се намира „Тизона“ – мечът, за който се твърди, че принадлежал на Сид.
Още през XII век се появила поемата на латински Gesta Roderici, която изобилства с препратки към подвизи от Античността. Подвизите на героя послужили като сюжет за „Песен за моя Сид“ (Cantar de mio Cid) – епична поема, написана на кастилски език. В нея се проследява очевидното влияние на френската „Песен за Роланд“. Историческите събития се отразяват близо до реалността и читателят ясно разбира какъв е бил животът на един странстващ рицар по границите на Испания в онази епоха. Съдбата на Сид Кампеадор послужила като основа за трагедията на френския драматург Пиер Корней „Сид“ (1636), базирана на пиесата на испанския писател Гилен де Кастро. На свой ред по пиесата на Корней е написана опера от френския композитор Жул Масне. Английският поет Робърт Саути през 1808 г. публикувал „Хроника за Сид“, в която преразказал испанските романи за Сид Кампеадор.
Днес „Тизона“ (исп. Tizona ) – мечът на Ел Сид, е национално съкровище на Испания. Сид го отнел от арабския емир Букар, когото победил. Сега мечът е изложен в Музея на Бургос.
Другият меч на Сид Кампеадор – „Колада“, е по-малко известен. Испанският епос разказва, че Сид го взел от граф Рамон Братоубиец, когото също победил. За съжаление, в по-късни векове мечът бил неумело преправен на шпага, като заменили ефеса му и той загубил оригиналния си вид.