В съвременния свят постоянно съществува активно противостояние в пространството на масовото съзнание. Обект на поражение или разрушение в тези така наречени „консциентални“ (от лат. „consciousness“ – съзнание) войни са определени видове мирогледни, религиозни и национални идеи за битието.
Наричат се още „информационни“ (което е по-тясно понятие) или „хибридни“ (което е по-широко понятие). Поражението в такива войни е особено катастрофално по своите последствия – много по-разрушително от класическата война с оръжия. Достатъчно е да си спомним как бе разгромен Съветския съюз в т. нар. „студена война“ – независимо, че имаше десетки хиляди танкове, хиляди самолети, бойни кораби и т. н. Но беше победен и разрушен, без да гръмне пушка, именно чрез промяна в съзнанието на милиони хора в бившата социалистическа система. Тоест: чрез консциентална война.
В консциенталните войни целта е разрушаването или преформатирането на националните видове съзнание. В резултат на това цели територии и общности губят единството си – така националната идентичност или загива, или получава тежки деформации.
Такава война има много фронтове: религиозен, културен, семеен, икономически и дори езиков. В резултат на консциенталния натиск върху масовото съзнание се появява цяла гама заплахи от следния характер.
Религиозен сепаратизъм. В цял свят, с изключение на Европа, се извършва религиозно прераждане в една или друга степен. Така наречената наднационална идентичност се превръща в определен проблем, когато различните религиозни общности и техните членове започват да се идентифицират с религиозните центрове извън страната много повече, отколкото със своите съграждани. Това е характерно за някои християнски, и за еврейските, за мюсюлманските и за будистките и други вероизповедания.
Идентичностен сепаратизъм. Загубата на личностна и гражданска идентичност. Проблемът е характерен за елитните и заможни групи от населението. Засищането с материални блага тласка личността към нови изживявания – обикновено наркомания, алкохолизъм и друго девиантно поведение.
Основен елемент в консциенталната война е създаването на подражателни модели. Чрез различни медии – днес най-много чрез киното, се предлагат образи, на които особено младите хора подражават. По този начин е най-лесно да се разруши досегашната идентичност на личността и да се създаде нова такава, вече върху други ценности. Далеч неслучайно първото нещо, което направили САЩ след окупацията на немските територии след Втората световна война, било да заменят всички учители и преподаватели в университетите – за да започне форматирането и превъзпитанието на младите немци от нацистки в нови, демократични идеи. Тоест, да им се предложат нови модели за поведение.
Културен сепаратизъм. Основна задача в консциенталната война е формирането на космополитна, бинационална или многонационална идентичност – по този начин личните интереси на човека вече не са непременно свързани с неговата Родина и така тя отслабва. На пръв поглед един човек не е от особено значение – но когато това бъде извършено върху съзнанията на милиони хора, те вече са значителен, понякога решаващ фактор за бъдещото развитие на събитията в съответната страна. Достатъчно широки маси както от млади, така и от по-възрастни поколения живеят, като в културно отношение попиват чужди модели за поведение.
Консумацията на продукти от чужда масова култура – книги, филми и интернет- игри, при липса на достатъчна битова алтернатива, изкривява културните стереотипи на поведение. Този модел особено личи по мигрантите от Африка и Азия, които днес нахлуват в Европа. Повечето от тях не се интегрират в европейската култура поради нейното слабо, почти нулево ценностно и религиозно влияние.
Културно неприобщени и оставайки носители на културни представи от регионите, откъдето са дошли, мигрантите продължават да живеят в Европа религиозно и етнически отделени от нея. Рано или късно, това води до формирането на отделни имигрантски анклави. Те се чувстват много по-силно свързани с религията и културата на родните си места (или с родните места на предците си), отколкото с културата на Европа. За „религия на Европа“ вече дори не може да се говори поради официалната отделеност на Църквата от държавата.
Липсата на държавен контрол върху морала причинява хаос в обществото. По този начин се създава възможност както отделни групи да се отказват от досегашния морал в обществото, така и други групи да налагат своя морал върху останалите.
Идеологически сепаратизъм. Всички тези заплахи в консциенталните войни могат да бъдат преодолени само чрез формиране на идеологически единен мироглед. Но досегашните опити да се създаде нова идеологическа система чрез нови ценности са неуспешни. Тук са и привилегиите за малцинства от всякакъв характер, и екологичните проблеми, и търсенето на външен враг – поредният „диктатор“ и т. н.
Но всички исторически народи имат набор от основни идейни представи, които им служат като критерии за истинност. Именно те са онези идеали, които нацията култивира в мирно време и защитава по време на посегателство върху своето съществуване, тоест, по време на реална война. Чрез идеологията населението може съзнателно да се превърне в гражданска нация, способна на смислено единство на действията. Изключителният плурализъм, характерен за съвременността, включва строго антагонистични идеи за развитието на обществото. Това е опасно и разрушително за неговото единство.
Така значението на идеологията е пряко пропорционално на опасностите, които заплашват обществото в хода на консциенталната война.
