Американската гражданска война продължила 4 четири години – от 1861 до 1865, като била много разпалена и кръвопролитна. Само по чудо в нея не били въвлечени и други държави. Малцина знаят, че за изхода от нея решаваща роля изиграла Русия.
Богатите индустриалци в Англия подкрепяли усилено Южните щати, които се стремели към запазване на робството. Причината била доста банална: те внасяли оттам евтин памук. И обратно: бурното промишлено развитие на Северните щати, които обявили за своя цел премахване на робството, плашело британците. Те чувствали засилващата се конкуренция за техните промишлени стоки.
Формално, разбира се, Британската империя заела неутрална позиция. Но в същото време тя не забраняввала на частни лица да участват във войната на страната на Юга. Естествено, същите тези „частни лица“ били тясно свързани с английското правителство. Така, например, в британските корабостроителници започнали да строят кораби за Южните щати.
Франция и Австрия, на свой ред, също подкрепяли Юга. Официални и неофициални емисари на Южните щати кръстосвали Европа, като се опитвали да влияят на общественото мнение с цел да принудят европейските правителства да признаят Конфедерацията (Южните щати) на дипломатическо ниво.
В този период, поради наскоро отминалата Кримска война, Русия била в лоши отношенията с Франция и Англия. През 1863 г. и двете западни страни подкрепили метежниците в Полша, което още повече влошило положението. Южняците започнали да правят паралели между своята борба за свобода и полските вълнения. Разбира се, тези сходства били твърде далечни и условни: в рамките на Руската империя Полша имала автономия и голяма самостоятелност. Бил запазен полския Сейм и привилегиите на полската аристокрация – шляхтата. Американската Конфедерация на Южните щати можела само да си мечтае за подобни условия.
Като цяло, Русия имала 3 причини да подкрепи Севера на САЩ в Гражданската война. Първо: това били обтегнатите отношения с европейските сили, което наложило търсенето на подходящ съюзник, за предпочитане на принципа „врагът на моя враг е мой приятел“. Второ: еуфорията от скорошното премахване на крепостното право, което заставяло обществото да се застъпва за универсална забрана на робството където и да било по света. Трето: също, както и Северните щати, Русия била против всякакви сепаратисти.
През лятото на 1861 г. ръководителят на руското външно министерство Александър Горчаков чрез посланика на САЩ в Русия предал на президента Линкълн, че Русия се отнася положително към каузата на Северните щати. Голяма роля в тези събития изиграл руският военен аташе във Вашингтон капитан І-ви ранг, по-късно адмирал, Степан Лесовски. Още 2 години последвала размяна на любезности – и през есента на 1863 г. две военни ескадри от Русия пристигнали в Сан Франциско и Ню Йорк.
В случай на нова война на Англия и Франция срещу Русия (а по това време рискът от такъв конфликт бил висок), тези ескадри трябвало да атакуват неприятелски търговски кораби. Това не било казано директно (истинската цел на руските кораби била тайна), но за Англия и Франция всичко било ясно.
Приемайки ескадрите, САЩ дали да се разбере, че в случай на война ще помагат на Русия. Руските моряци обещали да действат заедно с флота на северняците в случай, че той бъде нападнат от южняци, англичани или французи.
Пристигането на двете ескадри било точно навреме. В канадското пристанище Ексмолт още през лятото се била базирала английска ескадра от 5 кораба, включително 2 фрегати. Британия открито демонстрирала намерението си да поддържи южняците.
На западното, тихоокеанското крайбрежие пък положението на северняците било съвсем плачевно. Там те не разполагали с никакви кораби – единственият броненосец „Команч“ още не бил сглобен, защото платноходът „Аквила“, който превозвал частите му, потънал и тепърва трябвало да изваждат детайлите от дъното. В същото време южняците проявяли засилена активност и техните фрегати „Алабама“ и „Съмтер“ всеки момент можели да нападнат Калифорния, по-специално Сан-Франциско.
При това положение руският контра-адмирал Попов издал следната заповед: „Ако в пристанището се появи корсар на бунтовническите щати, старшият командир в пристанището подава сигнал: „Готови за бой, вдигнете пара!“ Ако нахлулият в пристанището корсар директно започне неприятелски действия, старшият командир подава сигнал на другите кораби: „Вдигнете котва възможно най-бързо!“ и атакува смутителя на общественото спокойствие“.
Американските вестници от онова време излизали със следните заглавия: „Скрепен е нов съюз! Русия и САЩ се побратимиха!“, „Руският кръст се сплете с американските звезди и райета“, „Голям парад на Пето авеню“.
Как щели да се държат Северните щати в случай на война между европейските сили, останало неизвестно, тъй дипломатите успели да избягнат разрастването на нов конфликт. За САЩ най-важното било да попречат на Франция и Англия да продължат да помагат на Южната конфедерация. Ако тази подкрепа била продължила, това заплашвало с разпадане на Щатите – Конфедерацията ясно заявявала намерението си да се отцепи и да създаде самостоятелна държава. Руските кораби в американските пристанища изиграли решителна роля в това отношение и ускорили победата на Севера. Фактически, те спасили териториалната цялост на САЩ в един от най-критичните моменти в цялата им история.
Интересно е, че на клипера „Алмаз“ в тази военна експедиция участвал бъдещият велик руски композитор Николай Андреевич Римски-Корсаков, който точно тогава бил завършил Морския кадетски корпус.
