Цар Пир (319-272 пр. Хр.), владетел на Епир и Македония, според Плутарх, бил един от най-добрите пълководци на своето време. Ханибал го смятал за най-способния военачалник след Александър Македонски. На римския военачалник Сципион отреждал второ място, а на трето поставял самия себе си.
Пир бил един от най-опасните врагове на Рим. Но, независимо от великолепните му военни способности, трябва да се признае, че епирският цар, който побеждавал в битките, често губел войните – защото бил блестящ тактик, но посредствен стратег. Така се случило, когато Пир се съгласил да помогне на гръцкия град Тарент и се оказал въвлечен във война срещу Рим, която продължила 5 години. В първата голяма битка при Хераклея през 280 г. пр. Хр. знаменитият военачалник преподал на враговете си урок по военно изкуство с помощта на своето ключово оръжие – бойните слонове. Победата му била категорична.
Ала гражданите на Рим не биха изградили своята велика империя, ако не били в състояние бързо да учат уроци, включително тези, които им преподавали враговете. Това се отнасяло особено и най-вече за военната наука. И още за следващата битка – година по-късно при Аускул (дн. Асколи-Сатриано в Италия), те не само обучили своята лека пехота да се справя с бойните гиганти, но и построили 300 специални колесници за борба със слонове. Каква била тяхната конструкция, научаваме от гръцкия историк Дионисий Халикарнаски (60-7 г. пр. Хр.)
Те представлявали талиги с четири колела, теглени от волове. Екипажът се състоял от бойци, които боравели с няколко вида специфични оръжия – подвижни пръти с прикрепени остриета и висящи куки, дълги греди с насмолени факли в краищата, които в даден момент трябвало да бъдат подпалени. Освен това, боеспособността се повишавала чрез добавяне към екипажа на прашкари, стрелци с лъкове и копиехвъргачи.
Интересно е, че при Хераклея римляните за пръв път се сблъскали със слонове на бойното поле, което допринесло сериозно за поражението им – но бързо, още за втората битка, съобразили, че огънят е добро оръжие срещу тях. Според Дионисий, в битката при Аускул колесниците се оказали ефикасно средство против слоновете – но до определен момент.
Когато един от римските легиони се разколебал, Пир веднага насочил срещу него бойни слонове. Римляните ги посрещнали с „анти-слонските“ колесници. Те успели да задържат животните, като ги подплашили със запалените факли. Но това не продължило дълго – леката пехота на Пир бързо се справила с римските колесници. Оказало се, че оставени без специално отделена за тях подкрепа от легионерите, те просто нямало с какво да се защитават срещу нападенията дори на леки пехотинци.
В битката при Аускул цар Пир победил. Римляните загубили 6000 убити, а той – 3500. Но загубите му за него имали по-голямо значение поради ограничените ресурси, с които разполагал. Именно тогава той изрекъл прочутата си фраза: „Още една такава победа – и ще остана без армия!“. Така се родил изразът „пирова победа“ – такава победа, заради която се дават прекалено много жертви. В стратегическо отношение тя нямала особено значение. Същата година Пир заминал за Сицилия, където започнал да воюва и срещу Картаген – също доста успешно.
Но през 275 г. пр. Хр. талантливият пълководец загубил войната срещу Рим. Бойните слонове не му помогнали.
