Слоновете са социални същества по природа. Членовете на семейството са изключително привързани един към друг. Те дори извършват погребални ритуали и прекарват седмици в траур за своите мъртви роднини. Тези, които отдавна са в циркове и зоологически градини, могат да проявят симптоми на депресия, агресия или посттравматично стресово разстройство, в резултат на изолацията.
През 2019 г. Хаваите забраняват екзотичните животни в цирковете. Може тази мярка да е малко закъсняла, но е важно, че хората са осъзнали каква вреда нанасят върху слоновете, затваряйки ги в клетка и принуждавайки ги да забавляват публиката.
Жителите на Хаваи никога няма да забравят цирковата слоница Тайк, която загуби живота си по особено жесток начин през 1994 г., неистово търсеща свободата.
Тайк е пленена още през 1973 г в Мозамбик, когато е била само бебе. Малкото слонче става собственост на Hawthorn Corporation, специализирана в доставката на диви животни за циркове. Тайк е продадена на цирк в САЩ. 25 години е била използвана да забавлява публиката, малтретирана и експлоатирана.
На 20 август 1994 г., когато треньорът на Тайк се опитва да я направлява на арената, 9 500-килограмовото животно, носещо глупава розова шапка, го смазва, убивайки го моментално. Вбесена и дезориентирана, Тайк напуска арената и побягва по градските улици, докато гражданите бягали ужасени. В крайна сметка полицията намерила дръзката слоница и я застреляла. Полицейските служители изстреляли 87 куршума в тялото на нещастната Тайк, докато не се свлякла мъртва, обилно кървяща върху една кола.
Това не бил първият опит за бягство на Тайк. Могъщото животно пробвало за пръв път през април 1993 г. и за втори път три месеца по-късно. Тези постъпки са викове за помощ. През август 1994 г. тя опитала ново бягство, което се оказало фатално.
Информация за терора, налаган над Тайк, за пръв път изплува през 1988 г. Треньорът на слонове бил видян как бие африканската слоница публично до степен, в която животното започнало да крещи и да прикляква с трите крака, за да не бъде ударено. Дори когато водачът по-късно се насочил към Тайк, тя изкрещяла и се отдръпнала, демонстрирайки страх от присъствието му.
Преди фаталния ден Тайк била затворена четири дни на кораб, превозващ цирка към следващо представление след 21 години плен, унизителен живот, бой, окови.
Търпението на Тайк достига преломната си точка през август 1994. След толкова години й било омръзнало да я бият и използват. Тя вече не можела да понася болката и клетката. Била ядосана и искала да бъде свободна. По време на следобедното представление в центъра на Нийл Блейдсел в Хонолулу, Тайк се отклонила от сценария. Служителите на цирка се опитали да я бичуват, но никой камшик не можел да спре яростта, която се трупала в нея от две десетилетия. Тя смазала треньора си Алън Кембъл (изследванията показват, че в кръвта му имало алкохол и наркотици) и нападнала други двама. Тайк се паникьосала от тълпата. Лутала се по улиците дезориентирана и без посока. Тя стряскала минувачите и мачкала колите, които се опитвали да я блокират.
Куршумите свистели. Тя бавно паднала, после се изправила. Полицията продължила да стреля. Ново падане и пак куршуми. Вече на колене, очите на Тайк гледали объркано. Стрелбата продължила докато нещастното животно се свлякло безжизнено, надупчено от 86 куршума. Цената на свободата се оказала висока. Цената на свободата се оказала висока.
Автор: Десислава Михалева
