Често в хрониките, описващи деянията на Чингиз хан, се споменава тайнственият презвитер Йоан, който бил велик християнски цар, управлявал Индия, Централна Азия и Монголия през XII-ХІІІ в. Но информацията за него е крайно противоречива. Ето какво разказва пътешественикът Плано Карпини в своята „История на монголите“ (1246 г.):
„… войската [на сина на Чингиз] тръгнала на бой срещу християните, които живеят в голямата Индия. Щом чул това, царят на онази страна, когото наричали презвитер Йоан, излязъл срещу тях с обединена армия и, като направил медни изображения на хора, ги поставил върху коне, а зад тях хора с мехове. Вътре в тях запалили „гръцки огън“, който изгарял татарите и конете им. Тогава стреляли със стрели по татарите и от тези стрели много хора били ранени и убити. Така ги изгонили от своите земи и татарите повече не се върнали“.
В „Пътешествие до източните страни“ от Гийом Рубрук (1253 г.) също има съобщения за тази интересна личност: „… След това влязохме в равнината, на която се намираше дворът на Кен Хан. Тази земя по-рано принадлежала на найманите, които всъщност били поданици на презвитер Йоан…“
Терминът „презвитер“ и до днес няма точно определено значение. Сега той означава най-общо взето, християнски свещеник – но в определени периоди от миналото така наричали високопоставени духовни лица поне с епископски сан. По времето на презвитер Йоан бил приет точно този смисъл.
През 1275 г. Марко Поло пристига в Китай, управляван от монголския хан Хубилай. Ето какво пише той за презвитера Йоан: „Град Каракорон е широк три мили. Там живеели татари, които плащали на един велик цар, когото наричат „свещеникът Йоан“. Татарите му плащат по едно животно на всеки десет“. Марко Поло съобщава още, че когато татарите станали силни, презвитерът Йоан решил да ги засели в различни страни, но те избягали на север и през 1187 г. се обединили под властта на Чингиз хан. През 1200 г. Чингиз поискал дъщерята на свещеника Йоан за жена, което му било отказано. В резултат Темуджин (Чингиз хан) победил армията на Йоан в равнината Тандук.
През ХІІІ-ХІV в. в руския летопис „Сказание за индийското царство“ бива описано посланието на индийския цар и свещеник Йоан към императора на Източната Римска империя (Византия) Мануил. Ето няколко реда от този летопис:
„Аз съм Йоан, цар и свещеник, цар на царете; под моята власт са три хиляди и триста царе. Аз съм поборник за вярата на Христос. Моето царство е такова: десет месеца трябва да се върви в едната посока, а в другата е невъзможно, защото там небето среща земята …“
Всеки пътешественик от XIII век срещал голям брой християнски църкви по пътя за Каракорум. Западните хора се чудели как ранната християнска общност би могла да навлезе в Централна Азия, Индия и Монголия. Решили, че я е основал апостол Тома (Неверни). Смята се, че той е дошъл по тези места още през 52-ра година. Днес гробницата с мощите на апостол Тома се намира в катедралата в Ченай, Индия. Така се приело, че свещеникът или презвитерът Йоан вероятно е бил патриархът на индийската църква през XII век, който взел в свои ръце и светската власт.
След много спорове историческата наука днес почти единодушно отрича съществуването на царя презвитер Йоан. Главният аргумент е, че многобройните търсения на папски пратеници не довели до успех. Но други твърдят, че изчезването на богато царство може да се дължи на завладяването му от Чингиз хан, който в кратко време станал приказно богат.
Така или иначе презвитерът Йоан си остава най-загадъчната личност на своето време.
–
