В класическата историография битката при Поатие на 10 октомври 732 г. (да не се бърка с другите битки при Поатие през 507-ма и 1356 г.) се счита за една от повратните точки в историята на Европа и на целия свят. Историците от ХVІІІ век до ден-днешен са единодушни, че тя е променила хода на историята.
И наистина: могъщият Омеядски халифат се сблъскал с противник, който очевидно не бил за неговата уста лъжица. След разгрома при Поатие арабите завинаги (във всеки случай, поне до наши дни!) се отказали да завладяват Европа.
В същото време, за всички хора, които по някакви съображения ненавиждат християнството, тази битка е голямо нещастие. Например, големият футурист и писател-фантаст Артър Кларк пише:
„Почти всички схеми за алтернативно развитие на историята, предложени от компютрите, са съгласни, че тази битка е катастрофа за човечеството. Ако Карл Мартел, кралят на франките, бил претърпял поражение, лидерите на исляма вероятно щяха да успеят да преодолеят различията си и да продължат завладяването на Европа. Тя щеше да избегне вековете на средновековно варварство, индустриалната революция щеше да започне почти хиляда години по-рано, и сега щяхме да сме достигнали не далечни планети, а най-близките звезди“.
Това е едно от най-враждебните спрямо християнството изказвания за битката при Поатие. Горният цитат е епиграф към една от главите на романа „Фонтаните на рая“. Споменатото в текста „настояще“ е далечното бъдеще. Освен това, Артър Кларк доста бърка. Карл Мартел въпреки, че имал неограничена власт в кралството на франките, не бил крал. Той служел като майордом под официалното управление на Теодорих IV от династията на Меровингите. Можем да спорим и за индустриалната революция, която щяла щеше да се случи хиляда години по-рано, ако армията на Омеядите беше успяла да победи Карл Мартел.
От една страна, имаме Омеядския халифат – гигантска империя, която не просъществувала дори 100 години. През 732 г. той бил във временен възход. Неговите територии се простирали от Пакистан до Мароко, превзетата Испания и югозападна Франция. През 717 г. арабите се опитали да превземат дори Константинопол, но византийците ги разгромили по море, а българите начело с кан Тервел – по суша. Тогава арабските загуби възлезли на 200 хиляди души.
От друга страна, имаме силна и стабилна франкска държава, основната и може би единствената сериозна сила в Западна и Централна Европа по това време. Карл Мартел установява властта си около 717 година. Основният му военен актив била закалената и опитна пехота. Дисциплината била нейният ключ към успеха.
Пехотата на Мартел, която по време на битката заела позиция, удобна за отбрана, дисциплинирано изчакала арабите да се втурнат в битката, издържала няколко атаки на конницата им и след това ги обърнала в бягство. Главатарят Абдур-Рахман ибн Абдалах бил убит, граничните области на халифата отслабнали и Мартел можел да развива успеха си в другите земи на съвременна Франция. След като спечелил битката при Поатие, той, без да знае, положил основите за бъдещото величие на внука си (който дори още не бил роден в този момент). Този внук ще остане в историята с името Карл Велики.
Кларк и повечето историци са напълно прави, че ако Карл Мартел беше загубил, тоталната ислямизация на Западна Европа щеше да бъде неизбежна. Франките наистина били последната крепост на европейското християнство.
Абдур-Рахман или друг халифатски главатар можел лесно да нахлуе в Германия или северната част на Италия и при желание да отиде още на изток. Армия, по-силна от пехотата на Карл Мартел, нямало в Европа по онова време.
Но Омеядският халифат бил колос с глинени крака, при това с глинен мозък и глинено сърце. Огромната империя била нестабилна. Халифът Хишам, който царувал по време на битката при Поатие, през 732 г. решавал много по-сериозни проблеми от поражението от франките. Страната му се пукала по шевовете. Халифът се опитвал да завладее Азия, но бил разбит от тюрките и хазарите, трябвало да се справя с бунтове в Пакистан, Месопотамия и Северна Африка. През 744 г. в халифата се сменили цели трима халифи. Последният от тях Марван II, бил разгромен от шиити през 750 г. в битката при река Биг Заб и обезглавен. Всичко това предполага, че битката с Карл Мартел била локална за Омеядите. Ако не била династичната криза, те можели да се върнат и да си отмъстят.
Що се отнася до тезата за индустриалната революция, която би започнала хиляда години по-рано, това е глупава шега, предназначена да подсили антихристиянското звучене на „аргументите“ му. Ключовата дата, от която много историци отчитат началото на индустриалната революция, е 1775 г., когато Джеймс Уат изобретява парната машина. Изваждаме хиляда години. Оказва се, че ако Абдур-Рахман бил спечелил битката при Поатие, индустриалната революция щяла да започне през 775 година. За 40 години да се наваксат 1000. Дори като шега не звучи смешно…
Ако арабите били победили при Поатие, кралството на франките щяло да бъде смазано. Франция щяла да бъде мюсюлманска държава. „Песен за Роланд“ никога нямало да бъде написана, „Нотр Дам“ щяла да бъде джамия, Париж вероятно би бил село, а Дюма, Хюго, Жо Дасен и Ален Делон щяха да говорят, пишат и пеят на някакъв съвсем различен език. Който нямало да бъде френски.
–
Вай-вай! „Франките наистина били последната крепост на европейското християнство“ и „Армия, по-силна от пехотата на Карл Мартел, нямало в Европа по онова време. Не съм съгласна. А ние тук какви сме били, а Византия? Самият крал Теодорих каква за нас, че“ Бълагрите са народът който учудва светът“.