Историците спорят за точната дата на основаването на Ханзата. Някои споменават 1242 г., когато град Любек сключва споразумение с Хамбург, което дало на двата града контрол върху значителна част от търговията с осолена риба в Северна Европа. Други смятат, че съюзът е основан през 1299 г., когато пристанищните градове Рощок, Хамбург, Висмар, Люнебург и Щралзунд се договорили да не приемат кораби на чужди търговци. Но повечето историци са съгласни, че истинската дата на създаването на Ханзата е 1356 г. – тогава в Любек се състояла среща, на която формирали структурата на управление на Ханзейския съюз.
Самата дума „ханза“ преди основаването на съюза обозначавала просто гилдията на търговците. Именно като обединение на търговци бил основан и Ханзейския съюз.
Някои градове в Германия до ден-днешен са запазили спомени за Ханзата в названията си. Например, Хамбург се нарича „Свободният и ханзейски град Хамбург“, Рощок – „Ханзейският град Рощок“. Съответно регистрационните табели на автомобилите в тези градове започват с допълнителната латинска буква „H“ – HB за Бремен, HL за Любек.
Обединяването на търговците в съюз е напълно обяснимо – така да се изпращат общи кервани е по-безопасно, да се поддържат собствени странноприемници-кантори – по евтино, а да се търсят привилегии – по-лесно.
На територията на средновековната Свещена Римска империя немските търговци се радвали на закрилата на императора, но по времето на борбата за власт градовете сами трябвало да се грижат за безопасността на търговията. Тогава и започват да се появяват първите регионални съюзи. Важна тяхна цел била също да се защитят срещу конкурентите от Холандия и Южна Германия.
По време на съществуването на Ханзата тя включвала около 200 града, но само няколко от тях били в съюза повече или по-малко постоянно. Повечето били разположени на север, по бреговете на Балтийско и Северно море. За столица на Ханзата неофициално се смятал Любек. През 1227 г. той получил статут на Имперски свободен град. Там се намирал и ханзейският апелационен съд за разрешаване на споровете, които често възниквали между обединените търговци. Любек внасял значителна част от парите, които отивали за поддръжка на флота, и решавал дипломатически въпроси. В цялата Ханза било разпространено Любекското градско право. Освен това, то действало не само в германските градове, но и в Гданск, Рига, Дерпт, Велики Новгород.
Хамбург и Кьолн също се радвали на голямо влияние на територията на Ханзата. Още през ХІІІ век тези два града, заедно с Любек, получили от Хенри III правото да търгуват в Англия, като основали влиятелна колония в Лондон. Хамбург и до днес все още усърдно поддържа имиджа си на ханзейски град. Но Кьолн, основан от римляните, не си спомня толкова често за своето ханзейско минало.
Известно време Берлин също влизал в Ханзата, но той напуснал съюза през 1452 г. под натиска на Бранденбургския маркграф. Франкфурт-на-Одер също напуснал по нареждане на Щендалския маркграф.
Но, все пак, по принцип германските феодали били положително настроени към влизането на градовете в Ханзата – успешната търговия носела добри печалби. Освен това градовете трябвало да си плащат за статута на „свободни“. Също така, често градовете действали като лихвари и давали заеми на феодалите. Веднъж търговци от Кьолн дали заем на самия крал на Англия, за което получили короната му като залог.
По едно време дори могъщият Тевтонски орден участвал в Ханзата. Но редовните военни конфликти на ордена с руските княжества се отразявали негативно на търговията. През 1468 г. кантората в Новгород се преместила за известно време в Нарва.
Имало случаи, когато немски търговци били вземани за заложници. През 1472 г. София Палеолог, племенница на последния император на Византия и бъдеща съпруга на Великия княз Иван III, пристигнала в Москва по ханзейския път. Впоследствие, когато руски търговци били убити в ханзата, князът закрил ханзейската кантора в Новгород, конфискувал стоките, а самите търговци хвърлил в тъмница.
Ханзата въртяла търговия от Италия до Русия и от Португалия до Скандинавия. Платове, сол, кожи, восък – всичко това се търсело по търговските пътища на Ханзата. От Кьолн по цял свят изнасяли вино, от Гданск – зърно, от Люнебург – сол. В Лондон немските търговци купували английска вълна, която по-късно продавали във Фландрия. От Новгород и Псков доставяли кожи и восък. Особено се ценели кожите от самур, които дори можели да служат като самостоятелна валута.
Към ХVІ век Ханзата вече постепенно губела влияние, но съюзът се борил до последно за търговските си привилегии. Европейските принцове и крале вече не се нуждаели от подкрепа и заеми от чуждестранни търговци. Германските князе не искали да търпят ханзейските привилегии и принудили много градове да напуснат съюза. Важна роля за разпадането на Ханзата изиграл и фактът, че тя нямала собствени лихварски къщи (банки) – християнската религия забранява лихварството, съответно, и банките. Освен това, съюзът настоявал да има монопол върху някои стоки – а това засилвало желанието на други земи и градове сами да развиват търговията и своите пристанища.
Всичко това довело до изчезването на Ханзата. Нейният последен конгрес се състоял през 1699 г.
–
