Що се отнася до хумора, е доста трудно да се разграничат реалните исторически факти от шеговити измислици, легенди и анекдоти. Сред тях обаче има и такива, които претендират, че са исторически верни.
Сталин. Например, в началото на юни 1944 г. главният конструктор на завода ГАЗ Андрей Липгарт показал на Йосиф Сталин прототип на бъдеща серийна лека кола. Липгарт предложил колата да бъде наречена „Родина“. След кратко мълчание Сталин попитал: „Е, и колко ще струва Родината?“ Конструкторът трябвало бързо да измисли друго име, хрумнал му вариантът „Победа“. Сталин се съгласил, като иронично отбелязал: „Победата никога не е прекалено скъпа“.
Също така на Сталин се приписва следният диалог, който се е провел между Вожда и един от учените. Професорът, чието име не е посочено, си бил построил луксозна вила край Москва. „Вярно ли е, че си построихте вила за еди-колко си хиляди? – попитал го Сталин. Професорът признал, че е така . „Благодаря ви много от името на детския дом, на който подарихте тази вила!“ – казал тогава Вождът, след което изпратил професора да преподава в Новосибирск.
Веднъж началникът на метеорологичната служба на Червената армия се похвалил: „Другарю Сталин, ние вече постигнахме 40% точност на нашите прогнози!“ „Това е много добре“, похвалил го Сталин. След което се замислил и предложил: „А защо не съобщавате обратното на онова, което сочат прогнозите ви? Тогава ще имате точност 60%“.
Чърчил. Според вестник The Daily Mail Уинстън Чърчил е автор на най-остроумната обида в историята.
Веднъж депутатката Беси Брадок упрекнала министър-председателя, че е мъртво пиян. „Скъпа, а пък ти си грозна! Разликата между нас е, че аз утре ще бъдат трезвен, а ти ще си останеш грозна“ – отговорил Чърчил.
Веднъж шофьорът на Чърчил объркал пътя и се озовали на напълно непознато място. Чърчил се навел през прозореца на колата и попитал минувач: „Сър, къде се намираме ние?“ Непознатият веднага отговорил: „В колата“. Премиерът се замислил и казал: „Това е отговор, достоен за нашия парламент – кратък, грубиянски и съдържа само неща, които питащият и без това знае“.
Брежнев. Понякога шегите имат исторически последици. Например, през 1966 г. Леонид Брежнев приемал френския президент Шарл дьо Гол. Брежнев му показал най-новите съветски оръжия, включително демонстрирал изстрелването на две междуконтинентални ракети Р-12. „И тези ракети са насочени към Париж?“ – развълнувано попитал дьо Гол. „Да, също и към Париж – отговори доволен Брежнев. Същата година Франция, по решение на дьо Гол, излязла от военната организация на НАТО, а седалището на организацията трябвало да бъде преместено от Париж в Брюксел.
Не всеки обаче може да оцени шегите на първия човек в страната – понякога шеговитите думи на политическите лидери се възприемат твърде сериозно. Във вилата на Брежнев се събрали видни хора на изкуството; част от програмата се състояла от трикове, които показвал илюзионистът Арутюн Акопян. В един фокус от неговата длан излитали банкноти. „Бих гледал този трик цяла нощ“ – пошегувал се Брежнев. По-късно, когато всички вече се приготвяли да се приберат, Акопян, напротив – започнал да разполага нови карти на масата. Охраната го попитала какво прави. Той отговорил: „Леонид Илич каза, че ще ме гледа цяла нощ“.
Рузвелт. Един почивен ден съпругата на Рузвелт, 32-годишната Елеонора Рузвелт, отишла в затвора на благотворително посещение. Президентът се събудил и не намерил жена си в леглото. Тогава попитал дежурния секретар къде е сега първата дама. „Тя е в затвора“, отговорил секретарят. „Въобще не се учудвам – иронично продължил президентът, – но за какво по-точно са я вкарали там?“
По време на конференцията в Ялта Чърчил и Рузвелт присъствали на банкет, даден от Сталин. Съветският лидер постоянно се опитвал да иронизира Чърчил: по-специално той изразил радост, че британският министър-председател не е либерал, тъй като тази дума в болшевишкия речник се счита за най-голямата ругатня.
След това Сталин се пошегувал с плановете на Чърчил да стерилизира всички германски мъже и така да унищожи германската нация. Като казал на шега, че вместо това е по-добре да разстрелят от 50 до 100 хиляди германски офицери. Чърчил се ядосал, загубил чувството си за хумор и заявил, че в съответствие с нормите на правосъдието никога няма да се съгласи на това. Рузвелт с усмивка предложил компромисно решение: „Нека разстреляме само 49 хиляди и да не стерилизираме никого!“
За щастие всичко това си останало само мрачен политически хумор.
–
