Всеки, който е гледал „пиратски“ филми или е чел приключенски романи на такава тематика, е забелязвал, че един от най-популярните символи на морските разбойници е златна обица в едното ухо. Обикновено се смята, че това била своеобразна „банкова сметка“ в натура – кой смеел да обере такава „каса“ от нейния жив касиер? Това наистина е един от явните мотиви за носенето на тежките златни украшения на пиратите – но има и други. Най-разпространените причини за носенето на златните обици от пиратите, приети от историците на морските бандити, общо взето, са три.
Причина №1. Популярните обици под формата на пръстени в ушите всъщност били не просто моден аксесоар за моряците – а твърде полезен инструмент, който активно се използвал от огромен брой пирати, за да запазят здравето си. Как са свързани обиците и здравето ли? Много просто. Ето какво пише един историк на морското разбойничество: „Пиратите, особено онези, които стреляха активно с тежките корабни оръдия по време на морските битки, често залепваха бучки восък по краищата на своите масивни обици, за да ги използват като тапи преди началото на битките. Восъчните топчета се използваха от пиратите като тапи за уши“. И въпреки, че обиците не предпазвали пиратите от удавяне, бесило или морска болест, поне със сигурност са им помагали да се предпазят от преждевременна загуба на слуха.
Причина № 2. Друг мотив, поради който пиратите, а и много обикновени моряци, носели обици в ушите си, бил, че така винаги имали възможност да платят за собственото си погребение. Наистина изглежда малко странно – но моряците по принцип били много суеверни и носенето например на златна или сребърна обица в ухото било вид застраховка срещу непознатото. Тъй като златото и среброто по всяко време са ценна валута, парче благороден метал, стърчащо в ухото, било доста надеждна застрахователна полица за моряк, който всеки момент можело да се удави или просто да бъде изхвърлен след буря на неизвестен бряг, без всякакви средства за препитание. Екзотичен мотив за носене на обица е и този, че пиратите също биха могли да използват някои удължени обици като импровизирана кука за риболов – в случай на неочаквани събития така винаги може да се хване риба. Поне такава причина е описана в един от историческите източници.
Според историка на пиратите Гейл Селинджър в подобни митологии мит има известна истина. „Ако по онова време сте пират или крадец, няма да ви погребат, а най-вероятно ще ви окачат да висите някъде за назидание. Но ако сте се озовали някъде на брега след корабокрушение пред хора, които не ви познават и не знаят, че сте разбойник, обицата ви осигурявала прехраната за известно време – в случай, че сте имали късмет да оцелеете. Ако пък морето изхвърли пирата мъртъв, тогава обицата можела да му осигури достойно погребение – в онези времена хората се отнасяли с уважение към неизвестните мъртви“.
Причина № 3. Освен като „касичка“ и застраховка за оцеляване или достойно погребение, обиците били символи на пиратския бунт срещу цялата система на управляващата европейска класа. По времето на разцвета на пиратството през ХVІІ и ХVІІІ в. в по-голямата част от Европа и особено в Англия имало закони за разкоша – тоест съществувало ясно разделение на богати и бедни, което се подчертавало от аксесоари, облекло, бижута и т. н. За управляващата класа аксесоарите от хилядолетия са легален начин да се отделят от обикновените хора. Това често ги подтиквало и да регулират със закони кой какво има право да носи, как да се облича, какво може да пие и къде да живее. Онези, които отказвали да се подчиняват на тези закони, били заплашени от затвор или големи глоби. Не е учудващо, че тази култура на контрол била страшно омразна на пиратите с техния волен живот. Те изразявали с външността си, че никой не може да им заповяда какво могат и не могат да носят.
Ето защо някои известни и преуспели пирати често носели скъпи дрехи, както и аксесоари, разрешени само за аристократи – сякаш се подигравали на управляващата класа, за което тя пък ги мразела още повече.
Това, всъщност, е тенденция, която се утвърдила много преди романтичния период на пиратството. Традицията да се носят скъпоценни обици или бижута „за всеки случай“ датира още от древните гърци – когато те вярвали, че починалите хора трябва да плащат на лодкаря Харон, който превозвал мъртвите в подземното царство. Затова поставяли върху очите им или под езика монета. Тази вековна гръцка традиция не преминала напълно в християнска Европа, но по някакъв начин придобила нови форми – една от които били прочутите пиратски обици, които им гарантирали вечен покой след едно прилично погребение, увенчаващо техния бурен живот.
–
