Какво ще се получи ако вземете всички елементи от една сграда, разбъркате ги и ги наредите отново по случаен начин? Точно на този въпрос цели да ви даде отговор деконструктивизма – стил в архитектурата, който разбърква фрагменти, стени, тавани и интериори, за да се получи един „подреден хаос“.
Следващите седем сгради са сред едни от най-провокативните структури в света.
Музеят Гугенхайм в Билбао на Франк Гери
Ако сте запознати с деконструктивизма, няма начин да не знаете за това творение на Гери в Испания. През 1978г. той предприема стъпки, които изменят неговия собствен и леко скучен дом, поставяйки основите за цяло едно архитектурно движение. Той буквално разглобява къщата си на части, които след това подрежда по ексцентричен начин. До Гугенхайм през 1997г. Гери вече бил усъвършенствал един шокиращ нов стил, който изумявал както критиците, така и обикновените хора, макар някои архитекти да смятат, че подобна креативност пречи на функционалността.
Франк Гери е основоположникът на деконструктивизма и неговият Гугенхайм оставя ярък белег в историята на архитектурния стил, продължен от мнозина други архитекти. Блестящите форми на сградата объркват погледите и хвърлят чудато отражение в река Невион, над която се намират. Оригиналния дизайн и здравината на конструкцията са постигнати с помощта на компютърна програма. Голяма част от външните стени са покрити с титаниеви панели, които наподобяват рибешки люспи. Всяка година музеят бива посещаван от близо милион души.
Кино центъра на Куп Химелблау, Дрезден
- Снимка: Thoralf Schade
Австрийската фирма Куп Химелблау, която към днешна дата има офиси в Лос Анжелис, Гуадалахара и Виене, често е спрягана като първата, която реализира деконструктивна архитектура в Европа. През 1998г. от Химелблау завършват кино центъра в Дрезден, който се състои от две части. Кристалната част представлява огромно стъклено предверие и обществен площад, който сякаш е на една страна. Втората част побира 8 кино зали с 2600 места.
Подобни независими международни архитекти черпят вдъхновение и от движения в модерното изкуство като кубизма и дада, както и руската архитектура от 30-те години.
Център за изкуства Уекснър на Питър Айзенман, Охайо
През 1989г. архитектът от Ню Джърси проектира първата голяма обществена деконструктивна сграда в Америка – центъра за изкуства Уекснър в Охайо. Сградата била нещо като експеримент за деконструктивизма – целта била да не е просто голямо и празно място за картини, а самата тя да е произведение на изкуството. През пететажната сграда има голяма бяла конструкция, наподобяваща скеле, която дава вид на незавършеност. Идеите, вложени в проекта, водят до някои дебати относно функционалността, тъй като директната слънчева светлина може да повреди по-деликатните произведения на изкуството. Плюс това центърът няма разпознаваем вход, а интериорът е не по-малко ексцентричен. Някои посетители дори твърдят, че им е прилошало от шантавите елементи в дизайна.
Парк Ла Вилет на Бернард Чуми, Париж
Ла Вилет не прилича на никой друг парк, който сте виждали. Със странната си плетеница от червени структури, паркът е построен през 1984г. на мястото на магазин и в него има градини, детски площадки, научни и музикални съоръжения и 35 архитектурни особености, вдъхновени от деконструктивизма.
Чуми описва срещата си с френския философ Жак Дерида, с който си говорели за идеята на деконструктивизма. Философът го попитал „Как може един архитект да се интересува от деконструктивизма? В крайна сметка това е антиформа, една пълна противоположност на всичко, което е архитектурата.“ „Именно заради това“ – отговорил архитектът.
Централната библиотека на Сиатъл от Рем Кулхас, Вашингтон
С известния архитект Рем Кулхас, архитектурните фирми OMA и LMN създават в Сиатъл една от най-зашеметяващите деконструктивни сгради в лицето на Централната библиотека на Сиатъл. Удивителната структура се състои от осем хоризонтални слоя с различни размери, покрити със стомана и стъкло. Издигайки се като нещо повече от просто място за съхранение на книги, дизайнът на библиотеката фокусира върху информацията във всичките й форми.
Носителят на награда Прицкер, Рем Кулхас често е критикуван за странните си сгради и това, че обикновено са визуално объркващи и практически неизползваеми, но библиотеката в Сиатъл се превръща в една от най-известните сгради на Америка.
Центърът за модерни изкуства на Заха Хадид, Охайо
Родената в Багдад, Заха Хадид е първата жена, която печели наградата Прицкер. Тя допринася изключително за стила с множество известни деконструктивни сгради. Една от тях е и първата сграда, която проектира – Центърът за модерни изкуства в Синсинати, Охайо през 2003г. Сградата е комбинация от квадратни форми и извивки. В центъра за показвани произведенията на много известни артисти, включително и творби на Анди Уърхол.
Еврейският музей на Даниел Либескинд, Берлин
Еврейският музей може би е най-добрият пример за деконструктивизъм в света. Зиг-заг структурата е обкована с тънък слой цинк, в който са изрязани прозорците във форми, приличащи на рани и белези. Вътре са събрани две хилядолетия история. Сградата се намира на място, където преди се е издигала Берлинската стена. Формата й е вдъхновена от Звездата на Давид, а през вътрешността й има голяма празнина, която символизира смъртта на хилядите берлинци, които са били убити през Холокоста.
Даниел Либескинд е проектирал множество известни сгради и дори е избран да проектира застрояването на мястото на Световния търговски център в Манхатън.
[donation-can goal_id=’support-us-1′ style_id=’untitled’ show_progress=true show_description=true show_donations=false show_title=true title=“]
