Известно е, че средновековните минестрели никого не са обсипвали с ласкателства и често възпявали онези добродетели на красиви дами, които не са виждали. Но ако говорим за Алиенор от Аквитания, тогава можем с увереност да кажем, че певците не са преувеличили нищо. Жената била не само невероятно красива, но и много умна, което й помогнало да стане една от най-известните жени в историята на Франция и Великобритания.
Алиенор е родена през 1124 г. в семейството на Гийом X херцог на Аквитания. Владетелят имал три деца – две дъщери, Алиенор и Петронила, както и наследника – Гийом Айгрет. Властта след смъртта на херцога трябвало да премине в ръцете на сина му, но той умира през 1130 година. В тази връзка, след смъртта на Гийом X през 1137 г., според неговата воля, момичетата преминават под опеката на краля на Франция. Монархът, от своя страна, се ангажирал да омъжи наследницата на херцога Алиенор, за да се продължи династията на аквитанските владетели.
Но богатата зестра на булката, в която влизали Аквитания, Гаскон и Поатие, не давала покой на Луи VI. Кралят решил да присъедини тези земи към Франция и се впуснал в интрига – той оженил 13-годишната Алиенор за 17-годишния си син Луи.
Най-вероятно кралят почувствал, че житейският му път приключва и сватбата се състояла без отлагане. Седмица след брака на сина му Луи VI умира, а синът му Луи VII става крал. Така съвсем младо, момичето става кралица на една от най-мощните сили на средновековна Европа.
Трябва да се каже, че Алиенор не била ентусиазирана от брака. Животът в кралския замък, подчинен на много правила и условности, се различавал много от живота в Аквитания, където момичето било пълноправна господарка. Със съпруга също не ѝ провървяло – Луи VII се оказал скучен благочестив младеж, който прекарвал повечето от времето си в компанията на духовенството.
Младият крал не се интересувал нито от лов, нито от пиршества и рицарски турнири, нито дори от красивата си съпруга. Всички мисли на монарха били заети с планирането на кръстоносни походи. Това, вероятно, е причината първото дете в кралското семейство – дъщерята Мари – да се роди 8 години след сватбата. И 2 години след раждането на дъщеря си, кралят се отправя на втори кръстоносен поход, оглавявайки огромна армия.
По това време съпругите трябвало да чакат мъжете си от Светите земи, седнали да бродират гоблени на прозореца на замъка. Но Алиенор била от съвсем различено тесто. Момичето изявило желание да последва съпруга си в похода, който в онези дни отнемал няколко години. Кралицата пътувала не под брокатен балдахин, а като истинска Амазонка – яздела кон, с доспехи и държейки меч в ръка.
Сериозните неприятности за краля започват в Антиохия, в сегашна Сирия. Раймунд, чичото на Алиенор, някога бил превзел града. Роднината предложил на краля да спре малко и по пътя да заеме една отлична стратегическа точка – Алепо.
Но Луи не само отказал да участва във военна операция, обречена на успех, но и се скарал с Раймунд по много глупава причина. Някой разпространил слух, че съпругата му не е безразлична към вуйчо си и ревнивият млад крал повярвал на клюките, пренебрегвайки съображенията на стратегията.
Вместо да плени богатия и слабо укрепен Алепо в компанията на надежден съюзник, Луи се преместил с армията си в Дамаск, където начинанието не успяло. Тъй като при неуспешната обсада армията била ударена от сарацините и болестите, кралят изоставил идеята за поход в Светите земи и се завърнал у дома.
През 1149 г. кралят и кралицата се върнали във Франция, а през 1151 г. им се ражда още една дъщеря – Алиса. Но дори раждането на наследник вече не можело да спаси брака на Луи и Алиенор, тъй като кралицата не изпитвала топли чувства към съпруга си. Глупавият и твърде религиозен крал дразнел жената и тя настояла за развод, който се състоял през 1152 година.
В онези мрачни времена за развода не било достатъчно да се декларира липса на чувства или несъответствие на характерите, поради това за официална причина за развода била обявена родствена връзка на съпрузите, която не се одобрявала от църковните канони.
През XII век след такъв развод една жена обикновено прекарвала живота си в семейното си имение, отглеждайки децата и активно участвайки в малките раздори на васали и съседи. Но Алиенор нарушила стереотипите. Не минала и година, преди бившата кралица да се омъжи отново, пак за кандидат за престола, този път на английския. Избраник на Аквитанската херцогиня станал Хенри II, който бил със 7 години по-млад от Алиенор.
Хенри бил диаметралната противоположност на скучния Луи. Шумен и забавен, той обичал конната езда, ловните и рицарски турнири. За жена си той бил олицетворение на истински мъж – благороден, мил и силен. За съжаление хората са склонни да се променят и, ставайки крал на Англия през 1154 г., Хенри постепенно се променил към по-лошо.
Кралят започнал да отделя по-малко време на жена си и техните 8 деца, като постоянно имал романи извън дома. На кралицата дори се наложило да отрови една любовниците на съпруга си – Розамунда Прекрасна – но това не се отразило на поведението на краля. През 1169 г. Алиенор избягала от Англия в родната си Аквитания, като взела със себе си един от петте си сина – Ричард.
От разстояние кралицата започнала да плете интриги срещу Хенри II и накарала синовете си да се разбунтуват срещу баща си. Алиенор активно подкрепяла бунтовниците от Аквитания и, колкото и да е странно, в борбата си с английския монарх е подкрепена от първия си съпруг Луи VII, крал на Франция. Също така, жената подела бунт и в родната си Аквитания, която, както се оказало, вторият ѝ съпруг заложил, преследвайки определени политически цели.
И двата бунта били потушени. Алиенор напуснала своята родна Аквитания и се опитала с няколко верни хора да стигне до Луи VII в Париж, но по пътя нейната свита била заловена от хората на Хенри II. Бунтовната кралица е откарана в Англия и затворена в Уинчестър, където е останала до 1189 г. в удобно заточение.
Кралицата получила свободата си едва след смъртта на Хенри II, когато синът й Ричард I Лъвското сърце заема английския трон. Тогава настанал най-хубавия час за възрастната жена. Кралят постоянно се впускал във военни кампании, а майка му всъщност поела контрола над кралството.
Трябва да се отдаде почит на Алиенор – тя управлявала разумно и справедливо, заслужила уважението както на своите поданици, така и на международната сцена. След смъртта на Ричард I през 1199 г., когато Джон поема трона, възрастната кралица избира да се оттегли във френските си владения. Джон, който бил напълно противоположен на великодушния и смел Ричард, не бил любим син и майка му не можела да се разбира с него.
Алиенор не бездействала в Аквитания – тя активно участвала в живота на херцогството и дори организирала през 1202 г. отбраната на замъка Мирабо, който бил обсаден от внука ѝ. Тази прекрасна жена умира през 1204 г. на 79-годишна възраст.
Поведението на тази,, светица“
е било далеч от приетите норми на средновековието, брачните и комбинации, безбройните и любовници, са я направили на кралската Месалина, но да приемем, че това е лично нейна работа е едно, а бъркотиите, които е сътворила тази възхвалявана по-горе,, дама“
е нещо друго-имам в пред вид, че нейната,, държавническа женска гениална“ мисъл стои в основата на последвалата 100 годишна война-най-кръвопролитния конфликт в средновековието, донесъл неизмерими страдания на средновековна Франция. Ето това се получава, когато жени се заемат с политика!