Нито едно изследване на окултните увлечения на нацистите не минава без споменаване на проекта „Аненербе“.
През 1990 г. бивш пилот от немските военно-въздушни сили през Втората световна война – „Луфтвафе“, заявил, че не Юрий Гагарин, а той е първият космонавт в света. Своя полет в космоса немецът свързал с проекта Фау-2 и най-мистериозната организация на Третия райх. Така светът отново заговорил за „Аненербе“.
Съществуването на тази строго секретна организация, създадена с личното участие на Адолф Хитлер, на времето си било обект на най-голямо внимание от страна на висши държавници от САЩ, СССР, Франция, Англия, Китай…
„Аненербе“ води своето начало от окултните организации „Германски орден“, „Туле“ и „Врил“. Именно те създали доктрината за съществуването в праисторически времена на един остров, където живеели старите, чисти арийци – „Арктида“.
Резиденцията на учебно-историческото и просветителско общество за изучаване на германската история „Аненербе“ се намиралa в малкия провинциален град Вайшенфелд, провинция Бавария. Инициатори за създаването на „Аненербе“, освен Хитлер, били райхсфюрерът на SS Хайнрих Химлер, групенфюрерът от SS Херман Вирт и расологът Ричард Валтер Даре. Принципната дейност на „Аненербе“ била да търси източници на „специални знания“, които биха могли да допринесат за създаването на свръх-човек със свръх-сила и свръх-знания. По време на Втората световна война „Аненербе“ получава пълен карт-бланш за провеждане на „медицински“ експерименти по създаването на такъв „суперчовек“.
Твърди се, че в организацията били извършени хиляди садистични експерименти върху военопленници. Нещо повече – „учените“ от „Аненербе“ тормозели също и елита на SS от нацистките „рицарски“ ордени „Господата на Черния камък“, „Черните рицари“ и „Черното слънце“. Основните „научни“ програми били изследване на ефекта от различни отрови, влиянието на високите и ниските температури, прагове на болката.
В „Аненербе“ с немска педантичност разделили работата в следните области: създаване на свръх-човек, медицина, разработване на нови нестандартни оръжия (включително за масово унищожение), възможност за прилагане на религиозни и мистични практики и… възможност за комуникация с извънземни високоразвити цивилизации.
Бива си го, нали? А дали в „Аненербе“ са постигнали някакви значителни резултати? Възможно е, особено като знаем, че след поражението на Райха САЩ и СССР положили огромни усилия да търсят архивите на „Аненербе“, всевъзможни „досиета“, укрили се или изчезнали служители и материални активи. Всички открити реквизити се извозвали в пълна тайна. Същите немски учени, които служели на „Аненербе“, продължили да работят в нови тайни лаборатории – сега вече на държавите-победителки.
Известно е още, че от Тибет в Германия били донесени стотици пергаменти на санскрит и древнокитайски. Вернер фон Браун – създателят на първите ракети „Фау-1“ веднъж казал, вече след войната: „Ние научихме много неща от тези документи.“
През 1946 г. американците предприели експедиция за издирване на нацистки бази в Антарктида. Един самолетоносач, 14 бойни кораба, една подводница – доста впечатляваща сила! Адмирал Ричард Евелин Бърд, който ръководил тази експедиция под кодовото название „Висок скок“, след много години буквално шокирал журналистите: „Ние разгледахме базата на „Аненербе“. Там видях невероятни летателни апарати, способни за части от секундата да изминат огромни разстояния. Те имаха дискообразна форма“.
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ ЗА – Дисколетите на „Аненербе“
Също Вернер фон Браун говорел за съществуването на дискови самолети, способни да излитат на височина 4000 километра. Фантастика? Може би. Но, все пак, на създателя на нацистката и американската ракетна програма може да се има доверие.
„Аненербе“ активно работело също и върху много по-прозаични неща, например атомни оръжия. Доста често в различни исторически материали може да се намери твърдение за някаква „фалшива насока“ в атомните изследвания на германците. Но има сведения, засега само откъслечни, че още през 1944 г. нацистите притежавали атомна бомба! Според различни източници, те дори направил изпитания: веднъж на остров Рюген в Балтийско море, и още два пъти в Тюрингия. Една от експлозиите била проведена с участието на военнопленници. Тоталните разрушения обхванали район с радиус 500 метра.
Имало само един проблем: американците и руснаците също разработвали атомни програми и имало риск от ответен атомен удар. Водещите немски атомни специалисти Курт Динбер, Вернер фон Браун, Валтер Герлах и Вернер Хайзенберг не изключвали такава възможност. Германският министър на въоръженията Алберт Шпеер заявил през януари 1945: „Имаме експлозиви с размер на кибритена кутийка, които са в достатъчно количество да унищожат целия Ню Йорк“. Историците-анализатори смятат, че „Аненербе“ просто закъсняло с една година.
Един от инициаторите на придобиването на знания чрез окултни познания в „Аненербе“ бил бригаден-фюрерът от SS Карл-Мария Вилигут. Той бил последният представител на стар род, анатемосан от Църквата още през Средновековието. Самият произход на рода, както и гербът му, са забулени в мистерия. Но, като имаме предвид, че още преди векове в този герб присъствали два пречупени кръста, както и неговата почти пълна еднаквост с герба на манчжурските династии в Китай, може да си представим колко голямо влияние имал този човек сред върхушката на Третия райх. Понякога дори го наричали „Распутин на Химлер“.
През 1939 г. личният адютант на Химлер, генерал Карл Волф, потърсил жената на Вилигут и поискал от нея медицинските му картони. Информацията в тях за психическото състояние на пациента смутила сериозно Химлер.
„Черният магьосник“ се оттеглил и прекарал остатъка от своя живот в бащиния си дом, ужасявайки местните жители, които го смятали за таен крал на Германия. Карл-Мария Вилигут умрял през 1946 година, а с него изчезнали и много тайни на „Хилядолетния райх“.
Но тайните на „Аненербе“ са все още живи и чакат някой да ги разгадае…
