След като гръцките държави победили окончателно Персия през 480 г. пр. Хр. и заплахата от азиатско нашествие останала в миналото, започнал бурният възход на Атина.
В средата на V-ти век пр. Хр., използвайки силния си военен флот, тя бързо разширявала икономическото си влияние на запад в градовете на Италия и на остров Сицилия, където тогава имало гръцки колонии. Атинските стоки започнали да се стичат в тези градове, които дотогава търгували предимно с Пелопонеския съюз, особено с Коринт.
Изтласкването на коринтските стоки от итало-сицилианския пазар заплашвало Коринт с катастрофално обедняване. Затова коринтяните били първите, които поискали Спарта да скъса мирния договор с Атина, сключен след кратка война през 446 г. пр. Хр., и да възобнови военните действия. В противен случай Коринт заплашвал да се оттегли от Пелопонеския съюз, който конкурирал Делоския съюз начело с Атина.
През 432 г. атински пратеник до Спарта загинал при неясни обстоятелства, минавайки през Мегара. Възмутените атиняни гласували да започнат война. Тъй като Мегара била под закрилата на Пелопонеския съюз, в Спарта се провела среща на неговите градове с цел да се изработи общо решение: дали да подкрепят открито Мегара или да се въздържат от възобновяване на наскоро приключилата война. Решаваща дума имали спартанците. Те обаче се въздържали засега от решение и разпуснали срещата.
Спартанският цар Архидам бил привърженик на умерените мерки и искал да избегне войната с Атина. „Ястребите“ в Спарта обаче организирали ново гласуване на представителите на градовете в Пелопонеския съюз. Мнозинството обвинило атиняните, че нарушават мирния договор. На Атина бил представен ултиматум, който тя отхвърлила.
Като разбирали добре, че армията им е по-слаба от спартанската, атиняните акцентирали върху мощния си флот. С него те разчитали да блокират морската търговия на градовете от Пелопонеския съюз и да ги разорят. По този начин Атина изглеждала почти неуязвима за Спарта и нейните съюзници.
Обаче през май 431 г. пр. Хр. обединената 60-хилядна армия на пелопонеските градове навлязла в областта Атика, блокирала Атина, и започнала да граби селищата, нивите и градините. Начело бил спартанският цар Архидам, на чието име била наречена и тази нова война.
Атинският флот на свой ред навлязъл в Коринтския залив, стоварил десанти и започнал да разорява земите на Коринт.
Междувременно, поради ужасната претъпканост от местно население и бежанци, в Атина избухнала смъртоносна епидемия, по всяка вероятност от коремен тиф.
Атинската армия избягвала директни сблъсъци със спартанците, но оредявала от болестта. През 429 г. пр. Хр. самият Перикъл, организатор на съпротивата на Атина, се заразил и умрял.
След 429 г. пр. Хр. пелопонесците отново започнали да нахлуват всяка година в Атика и да разоряват земите там. През 426 г. пр. Хр., когато една четвърт от населението на Атина и бежанците (около 30 000 души) измряло от болестта, епидемията най-сетне престанала. Атиняните се съвзели и през 425 г. пр. Хр. флотът им под командването на Демостен се приближил до западното крайбрежие на Пелопонес, стоварил десант и завладял град Пилос в областта Месения, главната зона, където живеели спартанските роби – илотите. До самата Спарта оттук имало 70 километра. Сега вече всеки момент илотите, броят на които надхвърлял броя на спартанците, можели да се вдигнат на бунт, подкрепени от атинските войски.
Спартанското ръководство веднага оттеглило войските си от Атика. Освен това, непобедимите по суша спартанци не издържали сблъсъка по море с първокласния атински флот и били победени. 292 спартански воини били пленени. Спарта поискала мир.
Но атиняните решили, че окончателната победа вече им е в кърпа вързана и отхвърлила мирното предложение. През 424 г. пр. Хр. атинските войски настъпили от две страни против областта Беотия. Тук късметът им изневерил. Едната тяхна армия била принудена да отстъпи с големи загуби, а другата била напълно разбита при град Делий. Неуспешен за атиняните бил и опитът да стоварят десант при Коринт. Военните операции в Сицилия също приключили с поражението на атинските съюзници.
Междувременно спартанският пълководец Брасид се съюзил с Македония, прекосил цяла Гърция и войската му се озовала при град Амфипол, който снабдявал Атина със сребро от местните рудници. Спартанците обсадили града. В негова помощ тръгнал малкият атински гарнизон на остров Тасос под командването на Тукидид – по-късно велик историк, който след време написал „История на Пелопонеската война“, откъдето познаваме всичките тези събития.
Но Амфипол, без да чака помощ, просто се предал на спартанците. Загубата му била сериозен икономически удар за атиняните, тъй като добивът на сребро бил един от най-важните източници на доходи за града им. Тукидид бил предаден на съд пред Народното събрание. Събранието го сметнало за виновен, че не успял да спаси Амфипол, и го осъдило на изгнание.
През 422 г. пр. Хр. в Атина била сформирана военна експедиция, за да се върне богатият на сребро Амфипол. При града се състояло решителното сражение между атинските и спартанските войски. Спартанската армия била много по-дисциплинирана, организирана и по-умела в битка от атинската. Но пък атиняните превъзхождали спартанците по воля за борба, а искали и да си отмъстят за многобройните жертви от епидемията. Битката била упорита и жестока. В нея паднали и военачалниците на двете армии – атинянинът Клеон и спартанецът Брасид. Атинската армия била разгромена.
През 421 г. пр. Хр. двете страни, уморени и изтощени от десетгодишната война, се споразумели да сключат мир за 50 години, наречен „Никиев мир“ на името на атинския олигарх Никий, активен негов поддръжник.
Така завършила първата фаза в голямата Пелопонеска война, която фаза била наречена „Архидамовата война“.
