Днес Литва е малка прибалтийска държавица с територия 65 хил. кв. км. и по-малко от 2.8 млн. жители – но това невинаги е било така. В периода ХІІІ-ХVІ в. тя била важен фактор в политиката на Северна Европа, като дори мерела сили със самото Московско княжество.
Битката при река Ведроша е сражение по време на руско-литовската война от 1500-1503 г., което имало значителни стратегически и териториални последици. Тя се състояла на 14 юли 1500 г. между руските войски под ръководството на воеводата Даниил Щеня и обединената армия на Великото Литовско княжество и Кралство Полша под командването на Великия литовски хетман Константин Острожски.
Причината за поредната руско-литовска война било преминаването на редица князе в служба на Великия московски княз Иван ІІІ. Също така роля изиграло желанието на литовския княз Александър въпросните князе и жена му, княгиня Елена (дъщеря на Иван ІІІ), да приемат католицизма.
По онова време религиозните въпроси имали първостепенно значение – и самото споменаване за преминаване от Православието към католичество било сметнато за абсурдно. Това предизвикало гнева на литовския княз Александър, защото православните князете не само отхвърлили католицизма, но и преминали на служба към Москва заедно с всичките си владения, които представлявали значителни територии в източната част на Великото Литовско княжество с градовете Новгород-Северски, Путивъл, Рилск, Радогошч, Стародуб, Гомел, Чернигов, Любеч, Карачев, Хотимъл, Мценск, Серпейск.
Иван III решил да не чака похода на литовските войски срещу князете, а да започне военни действия през май 1500 г. Руската страна формирала четири групи войски. Трите се разгърнали в определените им направления, а четвъртата била оставена като резерв в Твер и трябвало да се присъедини към групата, която щяла да посрещне основния удар на литовците. Тя била предвождана от воеводата Даниил Василиевич Щеня.
След като пристигнал в Смоленск, литовският хетман Острожски разбрал, че армията на воеводата Юрий Кошкин е разположена на лагер край Дорогобуж и се насочил натам. По същото време резервната армия на Щеня, съгласно утвърдения план за бойните действие, се отправила в помощ на Кошкин. Двете руски армии се съединили и, по заповед на Иван III, Юрий Кошкин бил подчинен на Щеня.
Хетманът Острожски научил, че Кошкин е подпомогнат от други руски сили, но не повярвал на тази информация. Затова тръгнал в бърз марш срещу Кошкин, преди руският воевода (както смятал Острожски) да получи подкрепления.
Сред историците няма единна позиция при оценката за числеността на войските от всяка страна. Най-вероятно силите са били приблизително равни, като изчисленията най-често се колебаят около 40 хиляди за всеки от противниците.
Хетман Острожски се придвижил към село Ведроша и незабавно атакувал предния руски полк – който започнал да отстъпва към основните сили. Литовците продължили преследването, докато реката Ведроша (според други източници – съседната река Рясна) не разделила противниците. По-нататък хрониките се различават в описанията за хода на битката. Според „Хрониката на Биховец“, Острожски прекосил реката в движение и ударил главните руски сили. Други източници твърдят, че литовците спрели и двете войски стояли на двата бряга една срещу друга известно време (почти няколко дни), като никой не смеел да атакува пръв.
На 14 юли 1500 г. армията на хетман Острожски най-сетне прекосила реката и нападнала основните руски сили. Последвала отчаяна сеч в продължение на 6 часа – и никой не можел да вземе превес. Изходът от битката бил решен от удара на руския „засаден“ полк, който заобиколил литовците и ги нападнал в тил, като разрушил моста над реката.
Литовците побягнали и изпаднали в паника, установявайки, че мостът е разрушен. В резултат, освен убитите и издавените, били заловен огромен брой пленници, включително самият Константин Острожски. Руснаците, освен това, пленили целия обоз на литовците и цялата им артилерия.
Литовските загуби се оценяват на 5-8 хиляди убити и до 30 хиляди пленени – макар броят на пленниците да се смята за преувеличен. Точна информация за руските загуби няма, но броят на убитите се предполага да е около 800. В сражението били избити или пленени най-боеспособните части от литовската армия.
След това поражение Литовското княжество вече нямало способност за никаква забележима стратегическа инициатива, като се ограничавало с пасивна отбрана. Така се стигнало до сключването на мирен договор през 1503 г., според който територии, съставляващи около една трета от литовските владения, преминали към руската държава.
На 30 август 1505 г. литовските пленници от тази битка били освободени и помогнали на руските войски да защитят Нижни Новгород срещу поредното нашествие на ордата на ногайските татари.
