Диктаторът Оливър Кромуел (1599–1658), който отсякъл главата на английския крал Чарлз I, имал много врагове. Заговори и интриги против него се плетели в Париж, Мадрид, Хага, Брюксел, Кьолн… Синът на убития крал – Чарлз ІІ, който емигрирал, за да спаси живота си, обявил, че ще даде благородническо звание и 500 лири на всеки, който убие „интриганта, наречен Оливър Кромуел“. В самата Англия действал енергично „Запечатаният възел“ – нелегален върховен орган на монархистите, който постоянно готвел покушения срещу омразния диктатор.
Оливър Кромуел: Уикипедия
При тези обстоятелства лорд-протекторът Кромуел бил принуден да отделя сериозно внимание на своите специални служби. По природа той бил скъперник, но за нуждите на разузнаването ежегодно отпускал баснословната за онова време сума 70 хиляди лири-стерлинги. Тази щедрост му дава възможност да знае тайните на всички монарси в Европа. Агенти на диктатора проникнали дори сред най-близкото обкръжение на Чарлз II.
През 1653 г. тайното разузнаване на Кромуел било оглавено от държавния секретар Джон Тюрло. Понеже едновременно бил и директор на пощите, той организирал прословутата „черна стая“, където тайно преглеждали писмата на подозрителните лица. Отначало писмата били отваряни с обикновена ножица и, след като ги преписвали, възстановявали восъчния печат.
Но скоро изобретателят Самуел Морленд измислил „разузнавателни машини“. Една от тях отваряла акуратно пликовете, като запазвала непроменени восъчните печати. Друга залепвала перфектно пликовете след прочитане на писмото. С помощта на третата, за броени минути се правело копие на печатите дори с най-сложен рисунък.
Служителите в „черната стая“ работели под огромно напрежение, защото били длъжни не само да се запознаят със съдържанието на всяко писмо, но и да правят копия на най-подозрителните текстове. В същото време трябвало да бързат, защото забавянето на кореспонденцията би причинило подозрение у подателя и получателя. Освен това много писма, особено когато ставало дума за конспирация, били шифровани. Наистина, в „черната стая“ работел професорът по геометрия от Оксфорд Джон Уолис, който имал таланта да разгадава и най-сложните шифри – но това също изисквало време. Тюрло се страхувал да разшири значително персонала на „черната стая“, защото това неизбежно би довело до изтичане на информация за нея. Работата продължавала с малко хора и много напрежение.
И тогава един ден при Тюрло дошъл някакъв чужденец в черно наметало. Без да назовава името си, той казал приблизително следното: „Сър, аз зная с какво се занимавате. Срещу достойно заплащане ще ви помогна да решите проблемите си. Оставете ме насаме с някакво писмо, дори ако е написано с нечетлив почерк от двете страни на листа. След минута-две ще имате точно копие от него“.
Разбира се, Тюрло се отнесъл недоверчиво към предложението, но все пак дал на непознатия някакъв документ без особено значение и лист чиста хартия. Когато след малко се върнал, готовото копие лежало на масата. То било абсолютно точно, като личала дори чертичката, която Тюрло направил незабелязано от непознатия. В същото време посетителят не разполагал с никакво мастило или перо, нито пък с някакво техническо средство.
Непознатият предупредил, че след няколко часа знаците върху копието ще изчезнат и листът отново ще бъде чист. Но това време било достатъчно служителите да го препишат спокойно – а оригиналът да продължи без бавене към получателя си. Посетителят поставил само едно условие: никога да не го питат за тайната на метода му. Тюрло се съгласил.
Непознатият работил в „черната стая“ през целия период на диктатурата на Оливър Кромуел и сина му Ричард. До голяма степен, благодарение именно на него, Тюрло разкрил няколко заговора срещу лорд-протектора, както и редица опити за убийството му.
През 1660 г. в Англия се възстановила монархията. Кралят Чарлз II Стюарт оценил високия професионализъм на Тюрло и му предложил да продължи с досегашната си дейност. Но той предпочел да се оттегли.
Сбогувайки се с човека в черно наметало, който през целия период на службата си не споменал своето име, Тюрло му връчил тежко чувалче златни монети и го попитал за неговия секрет. Но той отговорил, че дори да го стори, никой няма да го разбере. След което се поклонил и изчезнал също така тайнствено, както се бил появил.
Около 40 години по-късно в „черната стая“ започнали ремонти. На тавана открили скривалище, където Джон Тюрло пазел документите си. В един от тях била записана историята на непознатия с черното наметало. Самият Тюрло не изказвал никакви предположения за неговата самоличност. Документите били предоставени на архивите в Оксфордския университет и Скотланд Ярд.
Британските експерти напразно се опитвали да разкрият мистерията на изобретателя в черно наметало. Дори изказвали версия, че това било вариант на фотографията, но без хипосулфитен фиксаж, затова изображението изчезвало след няколко часа. Но повечето не вярват на тази версия поради ниското развитие на техниката в онази епоха.
Непознатият правел копията в тъмна стая и една-единствена горяща свещ. Някои експерти смятат, че той очевидно бил открил вещество със специални свойства, което носел със себе си в табакера или аптекарски флакон и го нанасял върху чист лист хартия. Сетне притискал силно писмото, което се отпечатвало върху листа. Но и до днес остава загадка що за вещество използвал.
А съдбата на „разузнавателните машини“ била плачевна. Вече почти не ги използвали и накрая те изгорели при големия лондонски пожар през 1666 г. Техният изобретател Морленд получавал щедра пенсия при Чарлз ІІ, но въпреки това опитвал да продаде тайната си на няколко от европейските монарси. Обаче, така и не намерил купувач. А следващият крал на Британия – Уилям III, му отговорил, че е по-добре тези тайни да останат неизвестни, защото са много опасни.
