Името Дейзи де Мелкер е свързано със зловещ скандал. Тя е първия сериен убиец, осъждан някога в Южна Африка и втората жена, обесена на континента.
Домът й на Клъб Стриит в Търфинтейн все още стои и понякога може да ви се яви привидението на Дейзи, която наднича през прозореца на горния етаж. Предполага се, че тя наблюдава дали няма някой от съпрузите ѝ да се върне у дома, за да може да задейства жестокия си план. Много минувачи са забелязали, че завесата се движи и призрачно изглеждаща ръка се появява около шест часа вечерта …
Де Мелкер все още предизвиква интерес. Призрачните обиколки из Йоханесбург включват и дома на Де Мелкер. Говори се, че нейният дух обитава отделение 7 на бившата детска болница „Трансваал“ в Браамфонтейн, където е работила като медицинска сестра и за първи път е научила всичко за отровите!
Дейзи Де Мелкeр била медицинска сестра, за която се смятало, че се омъжва, само за да убие съпрузите си и да реализира финансова печалба. Тя се омъжила три пъти, убила двама от съпрузите си и сина си. Всички мъже, за които се омъжвала, са водопроводчици. Двамата, за които се твърди, че били отровени, са й оставили големи суми пари. Тя използвала стрихнин, за да отрови съпрузите си и арсен, за да убие сина си.
Де Мелкер е осъдена само за убийството на сина си, но не и на двамата си съпрузи, тъй като липсвали доказателства. Мотивът за убийството на сина й никога не е бил изяснен. Предполагало се, че той може да я е тормозил заради наследството на баща си, тъй като наближавал 21-годишна възраст.
Случаят на черната вдовица привлякъл огромен обществен интерес. Опашки от зрители чакали с часове всеки ден преди началото на процеса. В последния ден на процеса някои от зрителите, които чакали цяла нощ, за да си осигурят място в съда, продали местата си за по 30 долара!
По това време било нормално всеки обвинен в убийство по южноафриканското законодателство да бъде съден от съдия и съдебни заседатели.
Г-жа Де Мелкер получила три обвинения. Първо, че на 11 януари 1923 г. близо до Бертрамс, в района на Йоханесбург, е убила съпруга си Уилям Алфред Каул, като го е отровила със стрихнин. Второ, че на 6 ноември 1927 г. в същия район тя е убила втория си съпруг Робърт Спроат, като го е отровила със стрихнин и, трето, че на 5 март 1932 г. в областта Джермистън, тя е убила сина си Роудс Сесил Каул, като му е дала арсен.
Дейзи Де Мелкер е родена на 1 юни 1886 г. близо до Греъмстаун. Тя била едно от единадесетте деца. На дванадесет заминала за Булавайо, където живеела с баща си и двама от братята си.
Три години по-късно тя е приета в семинарното училище „Добра надежда“ в Кейптаун. Завръща се в Родезия (сега Зимбабве) през 1903 г., но очевидно намира живота в селските райони за вълнуващ, тъй като не след дълго се завръща в Южна Африка и започва работа в старческия дом Бареа в Дърбан.
При едно от пътуванията си до Родезия, тя се запознала и се влюбила в Берт Фулър, който бил държавен служител в отдела по местни въпроси в Брокън Хил. Те планирали да се оженят през октомври 1907 г. Въпреки това, Фулър се разболял от чернодробна треска и починал в деня, в който трябвало с Дейзи да се оженят. Фулър завещал 100 паунда на годеницата си.
През март 1909 г., около осемнадесет месеца след смъртта на Берт Фулър, Дейзи Ханкорн-Смит се омъжва за Уилям Алфред Каул, водопроводчик, в Йоханесбург. Тя била на 23, а той на 36. Двамата имали пет деца, четири от които починали. Първите били близнаци. Те починали много рано. Третото им дете починало от възпаление на черния дроб, а четвъртото страдало от епилепсия и проблеми с червата и починало на 15 месеца. Последното им и единствено оцеляло дете, Роудс Сесил, е родено през юни 1911 година.
Рано сутринта на 11 януари 1923 г. Уилям Каул се почувствал зле, след като пил соли на Епсом, приготвени от съпругата му. Първият лекар, който го посетил, не взел състоянието му за сериозно и предписал бромидна смес. Но състоянието на мъжа се влошило бързо. Съпругата му извикала съседите да помогнат и извикала друг лекар.
Каул изпитвал мъчителни болки, когато пристигнал вторият лекар. От устата му излизала пяна, лицето му било синьо и крещял от болка, ако някой го докоснел. Накрая починал. Визирайки симптомите, вторият лекар заподозрял отравяне със стрихнин и отказал да подпише смъртния акт. Впоследствие окръжният хирург д-р Фъргюс направил аутопсия, която установила причината за смъртта като хроничен нефрит и мозъчен кръвоизлив. Дейзи Каул, единственият бенефициент на завещанието на съпруга си, наследила 1795 британски лири.
На 36-годишна възраст и три години след смъртта на първия си съпруг, Дейзи Каул се омъжила за друг водопроводчик. Робърт Спроат бил с десет години по-голям от нея. През октомври 1927 г. той се разболява тежко. Мъжът изпитвал силни мускулни спазми, подобни на тези, които изпитвал Уилям Каул, но за разлика от него се възстановил.
Няколко седмици по-късно мъжът изпитал втора фатална атака, след като пил бира в компанията на жена си и доведения си син Роудс. Умира на 6 ноември 1927 г. Д-р Малиник, лекуващият лекар, удостоверява, че причината за смъртта е артериосклероза и мозъчен кръвоизлив. Не е извършена аутопсия. След смъртта на Робърт Спройтс, вдовицата му наследила над 4000 британски лири, плюс още 560 британски лири, платени от пенсионния му фонд.
На 21 януари 1931 г. Дейзи Спроат се жени за трети път. Съпругът й бил вдовецът Сидни Кларънс Де Мелкер, който като предишните ѝ двама съпрузи, бил водопроводчик. По това време синът на Дейзи, Роудс Каул, бил на 19. Неговата снаха Айлин Де Мелкер го смятала за мързелив и споделя, че често не желаел да става сутрин за работа.
Обаче друг свидетел по делото на майка му го определил като „умен и съвестен“. Момичето, което се запознало с Роудс на парти няколко седмици преди смъртта му, твърди, че той бил истински джентълмен. Със сигурност доказателствата са противоречиви, но нито едно от тях не обяснява защо Дейзи Де Мелкер е решила да убие Роудс. В случая с първите й двама съпрузи явно мотивът изглежда бил финансова печалба. Но защо да убие сина си?
Каквато и да е причината, в края на февруари 1932 г. г-жа дьо Мелкер изминава много километри от Джермистън до Турфонтейн, за да вземе арсен от там, казвайки, че ще евтаназира болна котка.
По-малко от седмица по-късно, в сряда, 2 март 1927 г., на Роудс му става зле на работа, след като пие кафе от термос, приготвено за него от майка му. Колегата му, Джеймс Уебстър, също се разболява тежко. Уебстър, който бил изпил много малко от кафето, се възстановил в рамките на няколко дни, но Роудс умира вкъщи на следващата събота. Посочената причина за смъртта била церебална малария.
На 1 април г-жа Де Мелкер получила 100 паунда от животозастрахователната полица на Роудс. Братът на мъртвия й съпруг станал подозрителен. В крайна сметка тези подозрения били споделени с властите.
На 15 април полицията получила съдебно разпореждане, което им позволявало да ексхумират телата на Роудс Каул, Робърт Спроат и Уилям Каул. Седмица по-късно полицията арестувала г-жа Де Мелкер и я обвинила в убийството и на тримата мъже. Делото срещу Де Мелкер продължило тридесет дни.
Сутринта на 30 декември 1932 г. Дейзи де Мелкер била обесена.
Автор: Десислава Михалева
