Под обвивката на човек на медицината се оказва безмилостен убиец, който е примамил десетки жертви към смъртта им.
Наричан е Доктор Сатана, Парижкият върколак и Парижкият касапин. Но случаят с Марсел Петио – човек, обезглавен за убийствата на 26 души и заподозрян за смъртта на още десетки – остава забулен в мистерия.
Роден през 1897г в Оксер, Франция, повечето записки поддържат теорията, че като малък Петио често е загазвал за дребни престъпления. Първата му диагноза за психично заболяване е от 1914г, когато е само на 17.
През 1916г младият французин постъпва доброволец във френската армия през Първата световна война. След като е ранен в битка, Петио е изпратен обратно вкъщи, където е арестуван и осъден за кражбата на военни провизии и морфин. Тогава получава втора диагноза, но въпреки това се връща на фронта през 1918г. Малко след това Петио се самонаранява с граната. Следва трета диагноза за психическа нестабилност, която води до освобождаването му от армията с инвалидна пенсия.
След войната Петио започва интензивна програма за обучение на лекари. Той завършва школото за осем месеца, постъпва на стаж в Евре и получава дипломата си през 1921г. Новият му статус изглежда само подклажда престъпния огън в душата му. Петио присвоява пристрастяващи лекарства за собствена консумация и ги продава на пациентите си. Извършва нелегални аборти и краде всичко за пари, включително каменен кръст от градската хазна.
През 1926г Петио започва афера с Луис Делаво, дъщеря на един от пациентите му. Не след дълго Делаво изчезва безследно. Макар Петио никога да не е официално уличен в изчезването й, предполага се, че Делаво е била първата му жертва. Съседи разказват, че са видели Петио да товари нещо в багажника на колата си по същото време.
През същата година Петио насочва вниманието си към политиката и прави успешна кампания за кмет на Вилньов Сюр Йонна. Отново обаче използва влиянието си за лични облаги – този път присвоява от градския бюджет.
Петио се жени за дъщерята на богат касапин през 1927г. На следващата година им се ражда син. Далаверите му обаче скоро са разкрити. След множество жалби за злоупотреби, Петио е отстранен и напуска от поста си на кмет през 1931г. Все пак обаче успява да си подсигури място в градския съвет на Йонна през 1932г – позиция, която губи само няколко месеца по-късно заради кражбата на електричество от града.
След края на политическата му кариера, Петио се мести в Париж. Там фалшифицира документи и се представя за успешен лекар. Измамата проработва и репутацията му привлича пациенти, като през 1936г получава разрешение да издава смъртни актове.
Появяват се обаче слухове за старите му дела – незаконни аборти и рецепти. Но възходът на нацистите и германската окупация на Франция през 1940г са това, което водят до смъртоносното беснеене на Петио и неговите прякори.
Според собствените му разкази, по време на окупацията Петио работи във Френската съпротива. Той залага капани, разработва оръжия, които убиват без да оставят улики, и се среща с високопоставени съюзнически командири. Макар тези твърдения да остават неподкрепени от доказателства, Петио е цитиран като източник много години по-късно от полковник Джон Громбах, бившият ръководител на независимата шпионска агенция „Блатото“.
Сигурно е обаче, че Петио е оперирал таен път за бягство по време на окупацията. Под псевдонима „д-р Юджийн“, Петио казва на френски бойци от съпротивата, еврейски бегълци и други търсени от германското правителство, че може да им помогне да избягат от Европа в Аржентина. За тези услуги взема от всеки по 25 000 франка.
Предложението разбира се е капан. Петио убеждава жертвите си, че се нуждаят от ваксинация, преди да отидат в Аржентина и използва възможността да им инжектира цианид. След това краде вещите им и се отървава от телата, като ги изхвърля в Сена, погребва ги в негасена вар или ги изгаря в камината си.
През март 1944г, съседи се оплакват от воня, идваща от дома на Петио и неприятен пушек, излизащ от комина му. Извикана е полиция. Когато претърсват къщата, откриват останките на много хора – включително все още пушещите останки на овъглен човек в камината.
Петио успява да се измъкне на властите за известно време, като се представя с чуждо име и си пуска брада. При освобождението на Париж през 1944г, Петио приема името Хенри Валери и се включва във Френските вътрешни сили и въстанието. Става капитан в отдела за контрашпионаж и разпити на затворници.
Когато вестник публикува статия за Петио, неговият адвокат от 1942г получава писмо, в което беглецът твърди, че написаното е лъжа. Това подсказва на полицията, че Петио все още е Париж. Започва ново преследване, а Хенри Валери е сред онези, на които е възложено да го открият.
Най-накрая, Петио е заловен през октомври 1940г, след като е разпознат на метро станция и е обвинен в убийство. Процесът започва през март 1946г, когато случаят вече се е превърнал в медиен цирк. Петио не се признава за виновен до края, твърдейки че е убивал само „врагове на Франция“, германски войници и двойни агенти, като част от работата му за съпротивата.
Властите обаче не откриват никаква връзка между Петио и Френската съпротива. Много от групите, за които Петио твърди, че е бил част от тях, не съществуват.
В крайна сметка Петио е намерен за виновен за 26 убийства. Смята се, че е взел над 200 милиона франка от своите жертви и е убил над 60 души. На 25 май 1946г е обезглавен на гилотината.
