Днес всеки 14-ти жител на Земята страда от клинично изразена депресия. За сравнение, през XIX век 0.05% от цялото население страда от депресия, в средата на ХХ век – 5%, а до края на ХХ век – повече от 20%. До 2020 г. депресивните разстройства ще се нареждат на второ място сред всички заболявания, като причина за липса на работоспособност след сърдечно-съдовите заболявания – това е прогнозата на Световната здравна организация и Световната психиатрична асоциация.
Разбира се, такава диагноза се поставя днес по-често, отколкото преди сто години. Има две причини: на първо място, често мислим за качеството на живота и се обръщаме към специалисти. През XIX век миньор или работник, който е напуснал работата си, не е бързал да отиде на психиатър или психоаналитик. На второ място, понятието за депресия се разшири. Диагнозите „паническо разстройство“, „агорафобия“, „обсесивно-компулсивно разстройство“ се появиха преди около половин век. И оттогава списъкът с диагнози се разраства. Като цяло, XXI век е времето на безпокойство и депресията.
Защо възниква тревожността?
Тя е резултат от глобализацията и претоварването с информацията, както и зависи от традиционните вътрешни човешки проблеми, свързани със спецификата на мисленето и системата от отношения. Изискванията на обществото към нас са се увеличили: ние се опитваме да отговорим на новите социални норми и изисквания към нивото на образование и компетенции. Безкрайният шум от фонова информация ни кара непрекъснато да преглеждаме екрана на компютрите и смартфоните. Това води до мислено „предъвкване“ и сравнения: кой на какъв плаж почива, в коя държава отива, къде е намерил работа и какво е купил. Обществото постоянно настоява да доказваме успеха си. Ако по-рано си почивахме от информационния шум, прибирайки се вкъщи, сега обществото ни вкарва по всяко време на деня в прекалено интензивно социално взаимодействие.
Британският психолог Робин Дънбар е изчислил колко лични контакти можем да поддържаме едновременно – през 80-те години на XX век „числото Дънбар“ е 150. А сега се оказва, че ние можем да имаме хиляди контакти, ползвайки социалните мрежи. Нашият личен живот до голяма степен стана публичен. Ето защо се повишиха нивата на стрес, а той носи след себе си физиологично напрежение: телесен дискомфорт, мускулни спазми, болка, нарушения на съня, дисфункция на органи и системи.
В най-лошия случай – психосоматични заболявания. Проблемът също така е, че човечеството се разраства количествено: вече сме повече от 7 милиарда.
Даоските мъдреци призоваха да приемем реалността на текущия период, каквото и да става. За да преживеете стреса по-лесно, е необходимо да живеете сега (във времето, в момента) и тук (в околната реалност). Тази формула – тук и сега – бе приета от психолози в различни направления.
С какви притеснения пациентите се обръщат към психотерапевт днес?
Най-често със страх за здравето си: страх от инсулт, инфаркт, опасна заразна болест. Нашите съвременници масово стават хипохондрици. Те реагират на най-малките сигнали на тялото и търсят симптоми на болестта, а който търси – намира.
Загрижените очаквания имат ефекта на снежна топка. Тревожният човек започва да реагира бързо на различна информация, той се напряга и това става опасен навик. Животът му се превръща в ад: той непрекъснато сканира себе си и заобикалящата го реалност за „измяна“. Много от нас губят значителна част от ресурсите си в търсене на тази опасност и се фиксират в неприятните усещания. И предметът на техните страхове „играе“ заедно с тях: от възбуда, повишаване на адреналина, повишаване на кръвното налягане, увеличаване на сърдечната честота и т.н. „Е, казах ви, че това ще бъде лошо за мен!“. На езика на психолозите това явление се нарича „самоизпълняващо се пророчество”.
Но възможно ли е да се живее без тревога?
Има тревога, която предупреждава за опасност и тя е здравословна и предпазва човека. Хроничната тревожност винаги е прекалена, тя не носи предимства, освен това генерира увеличен мускулен тонус и скованост, както и може да доведе до психосоматични заболявания. Затова внимавайте с тялото си, бъдете в контакт с него.
Има две крайности: ние или обръщаме внимание на всяко кихане, или напълно пренебрегваме телесните сигнали. Трябва да се научим да релаксираме като животните. Те не създават и не съхраняват „умствен боклук”. Ние самите сме се научили да се безпокоим и депресираме.
Как да бъдете в контакт с тялото и да не станете хипохондрици?
Заслужава си да се отнасяте разумно – както към живота, така и към себе си, към тялото и към психиката. С помощта на най-простото, най-естественото и полезно решение – умението за осъзнаване. Това не е толкова знание, колкото нещо, което трябва да развиете у себе си.
Осъзнаването спира ненужните състезания в главата, позволява да се отървете от излишните отломки и вследствие на това – от излишното напрежение. Реалността е отличен учител и асистент. Да живееш, във всеки един смисъл на думата, е лекарство и предпоставка за здравословен начин на живот.
