Още

    5 странни теории за космоса, звучащи абсурдно

    Лед

    Австрийският инженер Ханс Хьорбигер не вярвал в звездите и през 1913 заявява, че според него Млечният път е изграден изцяло от лед. Хьорбигер твърди, че масивни ледени блокове с размери на планети плават в космическото пространство, обграждайки нашата слънчева система под формата на пръстен. Светлината от няколко слънца, намиращи се зад ледения пръстен, преминава през него и създава илюзията за милиарди звезди, които виждаме на нощното небе.

    Теорията на Хьорбигер е наречена „Welteislehre” или „теорията за леден свят“. Други астрономи се опитват да я оспорят още тогава, показвайки снимки, доказващи, че звездите не са илюзия, но Хьорбигер твърди, че всички тези снимки са фалшиви.

    Стъкло

    През 1950-те години Джон Брадбъри създава телескоп с 15 лещи. Според него колкото повече лещи има телескопа, толкова по-добре ще се виждат през него небесата. Брадбъри твърди, че е видял самия край на вселената, който според него бил правоъгълен, магнитен и изграден от метал. Неговият специален телескоп също така му позволил да разбере, че Земята не е сферична, а плоска на върха, където живеем ние и полусферична надолу – като грейпфрут, разрязан на половина.

    Причината, поради която никой астроном тогава не повярвал на Брадбъри е, че неговият телескоп показвал изключително изкривени образи, които според другите учени нямали нищо общо с реалността.

    Плоска Земя

    Самюъл Шентън е ръководител на „Internation Flat Earth Research Society” (IFERS), което основава през 1956. Той описва Земята като „огромна чаена бисквита, заобиколена от голяма кръгла стена, изградена от ледени блокове“. През 1962 година Шентън описва теорията си по-подробно: „Виждате ли, Земята е плоска като чиния. Тя е стабилна и не се мърда, нито се върти. Тя е заобиколена от твърда ледена бариeра… Когато пътувате по света и в крайна сметка стигате до едно и също място, това означава, че просто сте се движили по краищата на тази чиния“. Той добавя, че изчезналите хора, които един ден излизат от дома си и никога повече не се връщат, просто са вървели твърде дълго и по случайност са паднали от ръба на света.

    Планетата на любовта

    Французинът Шарл Фурие е философ, който заради своето мислене, е наричан „утопичен социалист“. Той смятал, че онова, което „държи“ планетите близо до техните слънца, не е гравитацията, а жаждата за любов. Фурие твърди, че планетите и звездите са в известен смисъл живи същества, които имат усещане за зрение, докосване и вкус и които са вманиачени в това да имат сексуални отношения помежду си. Той заявява, че слънчевите затъмнения възникват, когато слънцето и луната са в „съпружеска прегърдка“.

    Според Фурие: „Планетата е същество с две души и два пола, което се размножава като животните или растенията“. Според него планетите непрестанно излъчват аромати една към друга, за да подбудят интереса си.

    Пчели

    Джералд Хаард е мистик, историк и писател от английски произход, който по-късно се установява в Калифорния. Хаард е човекът зад множество забележителни идеи, най-интересната сред които е изложена в книгата му от 1950 „The Riddle of the Flying Saucers: Is Another World Watching?”. Идеята му е, че НЛО-тата, които биват наблюдавани в цял свят, са пилотирани не от хуманоиди, а от извънземни супер-пчели от Марс, които ни наблюдават от далеч и дори (вероятно) планират да ни атакуват.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови