Еволюция
Въпреки че повечето хора приписват теорията за еволюцията на известният Чарлз Дарвин, идеята е много по-стара. Когато Дарвин се качил на кораба Beagle, идеята вече съществувала повече от 2 000 години.
Създателят на теорията на еволюцията живял много отдавана – шести век пр. Хр. Неговото име било Анаксимандър от Милет и твърдял, че животните са произлезли от морски същества. Трудовете му отдавна са изгорени и тази теория е останала загадка за хората.
В един от трудовете си, с помощта на дедуктивни разсъждения е описал как с помощта на вкаменелости достига до заключението, че в някакъв период хората са се адаптирали да живеят на Земята. За съжаление и този труд е изгорял заедно с останалите. Единственото доказателство, че подобна личност и теория са съществували е песента на древен поет, която вековете пренасят. През 14 век, италиански свещеник открива песента и връща величието на Анаксимандър обратно в погледа на учените.
Естественият подбор
В основата на теорията на Емедокъл стои любовта и борбата. Емедокъл бил сицилиански философ, който през V век пр.н.е. започнал да пише за произхода на видовете. Неговата теория била първият предшественик на Дарвиновата теория за естествения подбор, в която на-силните оцеляват и продължават вида.
Идеите му били доста причудливи и необичайни. Според него отделните крака, ръце и органи имали силата да се издигнат от земята и да се обединят чрез силата на любовта, за да се превърнат в най-странните хибридни същества. Тук е и мястото, където се появява противоположността на любовта – борбата. Създанията, които не се съчетавали правилно, не можели да се размножават и така видът им изчезвал. Това е и идеята на теорията – правилно съчетаните видове ще оцелеят и продължат вида, който виждаме и днес, а неправилно съчетаните няма да оцелеят и ще изчезнат.
Атомите
Запознати ли сте с теорията на Левкип? През V в. Пр. Хр. му хрумнала доста интересна идея – това била теорията за атомите или по-точно как всичко във видимата вселената е изградено от безброй миниатюрни, неделими материални частици ( „атоми“ или на гръцки atomos, което се превежда като „неделим“).
Според теорията нещата са изградени от различни видове атоми – например водата се състои от хлъзгави атоми, докато твърдите предмети, като желязото, са направени от силни атоми. Хората, които подкрепят теорията на Левкип са познати под името „атомисти“. Видния философ Демокрит също бил „атомист“.
Теорията за атомите се появила и в Индия през шести век пр. Хр. Начина на възприемане на взаимодействието на фундаменталните частици обаче се различавал, тъй като в Индия се изповядвали три религии – Будизъм, Хиндуизъм и Джайнизъм. В едно обаче били съгласни всички – тези елементарни частици съществуват.
С времето и появата на Аристотел в научния свят, теорията за атомите започнала да избледнява и почти потънала в забрава, докато 2000 години по-късно „на сцената” не се появил 26-годишният Алберт Айнщайн, който доказал, че атомите съществуват през 1905 г.
Всичко се движи непрекъснато
Всички знаем, че всичко се променя. Нищо не остава такова, каквото е било. Това е още една теория на Хераклит. Тя може да бъде обобщена ето така: „никога не можем да се изкъпем в една река два пъти“.
За него единственото постоянно нещо е факта, че всичко във вселената се променя. Често ние няма как да видим тази промяна с просто око. За това и тази теория има доста интерпретации. Според някои е вероятно да се има предвид нещо по-висше от реалността – нещо по-абстрактно.
Според теорията на квантовото поле, тъй като всичко е изградено от малки непрекъснато движещи се частици, няма как да забележим промяната с просто око. Именно това движение в квантовата механика създава всички полета (електромагнитни и т.н.), които подържат вселената и предметите в нея във форма и ред.
Термодинамиката
Чували ли сте за древния философ Хераклит? Цялата му онтология произлиза от монистичен възглед, че огънят е в основата на всичко и всичко е създадено от огън. Единственото, което е оцеляло от многото му произведения са 100 фрагмента. Пример за това, че за Хераклит всичко е било огън може да видите във фрагмент 30b, където той оприличава космоса като „все по-жив огън”.
Колкото и нелепо да звучи теорията на Хераклит за огъня, в нея се съдържа доста голяма доза истина и доказателство за това са законите на термодинамиката. Защото без топлина Вселената не би могла да съществува. Така, че огънят все пак е много важен в космическият ред – без него Вселената ще се саморазруши. Благодарение на топлината се извършва трансформация и промяна, и така космическия цикъл на раждане и смърт се запазва.
Автор: Божидара Иванова
){kind=link}