Експериментът на Милграм: подчинение на авторитета

Това е експеримент в социалната психология, проведен от Стенли Милграм през 1963 г. Експериментът получил широка популярност, както в научните, така и в обществените среди. Някои учени смятат този опит за един от най-жестоките в историята на психологията. Участниците в него получили задача да пробудят садистичните си наклонности съзнателно, причинявайки болка и страдание на други хора.

Кой е Стенли Милграм?

Роден е в Ню Йорк на 15 август 1933 г. Получава основното си образование в училище „Джеймс Монро“, като учи в същия клас заедно с друг известен психолог Филип Зимбардо. След завършване на училището, Милграм влиза в Кралския колеж в Ню Йорк, във Факултета по политология. Но скоро става ясно, че тази научна сфера не предизвиква интерес у него. И все пак, успява да завърши обучението си. По време на следването си Стенли се интересува сериозно от специалността „Социална психология“. Той дори искал да отиде в Харвард, но не успял, защото не му достигнали знания. Независимо от това не се отказал, а за едно лято успял да завършил 6 курса по социална психология в 3 различни висши учебни заведения. В резултат на това, през 1954 г. влязъл в Харвард.

През студентските си години Стенли имал добри отношения с лектор на име Соломон Аш, който станал популярен психолог, благодарение на изучаването на феномена на конформацията. Милграм дори е бил асистент на Аш в хода на изследванията и експериментите.

Когато завършил обучението си, решил да се върне в Съединените щати. Там започнал да работи в Принстън заедно със Соломон Аш. Между двамата учени не съществувала приятелска връзка. Те се интересували един от друг само професионално. Година по-късно, Милграм решил да продължи работата си в областта на психологията, но отделно от Аш.

Същността на експеримента на Милграм

В хода на прочутия си експеримент Стенли Милграм искал да разбере колко мъчения могат да причинят едни хора на други, ако това влиза в техните служебни задължения. Още в самото начало той мислел да отиде в Германия, защото предположил, че германският народ е по-склонен да се подчинява. Това се дължи на нацисткия режим, който показал на света всички ужаси. Но когато направил първите опити в щата Кънектикът, се оказало, че не е необходимо да ходи никъде и може спокойно да продължи да работи у дома, защото хората са едни и същи навсякъде.

Резултатите от експеримента на Милграм ясно показват, че хората не са в състояние да се изправят срещу авторитарно ръководство, когато им се нарежда да измъчват други хора, даже съвсем невинни. Оказало се, че лицето, което има желание да се подчинява безпрекословно на някой по-висшестоящ, изпълнява неговите заповеди, дори ако те са в противоречие със собствените му принципи.

Освен в САЩ, експериментът се провел и в Германия, Италия, Холандия, Испания, Йордания и Австрия. В крайна сметка се оказало, че независимо от националността си, участниците причинявали болка на други хора, когато това им е наредено от началниците им.

Експериментът „Подчинение“ се провел в мазето на университета „Йейл“. В този опит участвали повече от 1000 души от различен пол и възраст. Първоначално на дадено лице бил предложен богат набор от действия, които противоречали на неговите принципи и морални норми. Основният въпрос или задача на експеримента на Милграм е следният: колко далеч може човек да отиде, причинявайки болка на друг, докато подчинението на ръководителя не стане спорно за него?

Експерименталното значение на този експеримент било обяснено в съвсем различна светлина: било казано, че целта е да се изследва влиянието на телесната болка върху функциите на човешката памет. В това изследване взели участие наставник (експериментатор), изпитван (ученик) и актьор (в ролята на втори ученик).

Съгласно правилата ученикът трябвало да научи дълъг списък от различни двойки думи и учителят трябвало да провери колко добре и точно ученикът е запаметил тези комбинации. Ако ученикът направи грешка, учителят трябвало да го накаже с токов удар. При всяка нова грешка учителят отново пускал електрически заряд, който се увеличавал всеки път.

Как се провеждал експериментът?

Преди започване на експеримента Милграм с показно хвърляне на чоп определял кой ще бъде учител и кой ученик. Актьорът, който играел ролята на ученик, сядал на стол с електрически кабели, свързани към него. Преди началото на експеримента двамата ученици били атакувани с ток от 45 волта. Това било направено, за да може нищо неподозиращия участник в експеримента да почувства тази болка, която изпитва ученикът. Тогава учителят отивал в съседната стая и започвал да диктува думите на ученика. Когато той се обърквал, учителят веднага натискал бутона. Съгласно правилата, всяко следващо електрическо зареждане се увеличавало с 15 волта, а максималното напрежение достигало до 450 волта. Системата за тестване била специално настроена така, че ученикът да отговори правилно веднъж и след това три пъти поред да прави грешки.

Когато учителят прочетял докрай всички двойки фрази, написани на първия лист, електрическият удар достигал напрежение 105 волта. Въпреки това, когато учителят искал да продължи да чете думите от следващия лист, експериментаторът го карал да започне всичко отначало, като намали електрическия удар до 15 волта. Това било направено, за да се гарантира, че експериментаторът разбира, че опитът няма да свърши, докато всички двойки думи не бъдат правилно изречени от ученика. По време на опита експериментаторът уверявал учителя, че е отговорен за живота на ученика и за последния курс на експеримента, че той не трябва да спира, а да продължава, въпреки че никой не заплашвал учителя и не му обещавал никаква награда. В резултат на  експериментите било регистрирано, че 26 от 40-те субекти не са показали никаква жалост към ученика и са довели изтезанията до смъртоносните 450 волта. Само след трикратен удар с напрежение 450 волта, експериментаторът съобщил, че експериментът е свършил. Основната част от учителите подготвили за своите ученици електрически заряди, които в реалния живот биха довели до смърт.