Както е известно, фатализмът представлява вяра в нещо предопределено. Тоест – каквото е писано, то ще се случи. В историята той е често срещано явление. Познати са доста изтъкнати личности, които вярвали в предопределението и опитвали да му влияят по някакъв начин. Популярен е случаят със световноизвестният ядрен физик Нилс Бор. Веднъж секретарката му го видяла, че заковава конска подкова над вратата на кабинета си. Жената искрено се възмутила: „Господин Бор, как може такъв голям учен като вас да вярва в подобни небивалици?“ Бор се смутил и опитал да се оправдае: „Не, аз не вярвам. Но казват, че помагало и на онези, които не вярват“.
Има много изключителни личности, които дълбоко вярвали в постоянството и неизменността на житейския си път. Именно затова, дори при тревожни сигнали за заплахи, те не предприемали никакви мерки, за да се предпазят. Такъв бил Гай Юлий Цезар. Изтъкнатият римски пълководец и политик също спадал към фаталистите. Неведнъж бил предупреждаван, че срещу него се крои заговор. Известният тогава прорицател Вестриций Спурина категорично го съветвал да бъде особено внимателен през месец март.
Сутринта на 15 март 44г. пр. Хр. съпругата му Калпурния настойчиво го помолила да не ходи този ден на форума. Причината била, че сънувала лош сън, в който неколцина мъже го убивали с ножове. Но Цезар отказал да стои у дома си. Освен това, не взел охрана – и така се оказал сам срещу десетки заговорници. Сред тях бил и Марк Юний Брут, с когото имал много близки отношения, почти като баща и син. Последните думи на Цезар са придобили популярност от пиесата на Шекспир: „И ти ли, Бруте?“ Но, според Светоний, Цезар всъщност казал на гръцки: „И ти ли, детето ми?“
Брут убива Цезар
На 29 март 1792г., на 46-годишна възраст умира нелепо шведският крал Густав III. Също както и Цезар, той вярвал в своята изключителност. Затова, когато на 16 март получил анонимно писмо с предупреждение, че се подготвя убийството му, не обърнал внимание. На този ден бил организиран бал-маскарад в Кралската опера. Кралят пристигнал на бала около час преди полунощ. Охраната, която знаела за предупредителното писмо, настойчиво му препоръчала да не влиза в залата, където се танцувало. Но той отказал да се възползва от разумните съвети. Облякъл карнавален костюм с маска на лицето – но си сложил и кръста на свети Серафим, който можел да се носи само от членове на кралското семейство. Именно по този кръст кралят бил разпознат от гвардейския капитан Якоб Анкарстрьом. Той се приближил в гръб до него и извадил пистолет. В този момент кралят рязко се обърнал, сякаш усещайки нещо. Ръката на заговорника трепнала. Куршумът, вместо да попадне в гърдите на монарха, го улучил в крака. Раненият крал веднага бил пренесен в двореца и повикали лекари, които прегледали раната и заявили, че не е опасна. Но нещата се усложнили, защото заговорникът бил заредил пистолета със сачми и парчета от ръждиви гвоздеи. Кръвта се заразила, кралят развил тетанус и на 29-ти март, 13 дни след маскарада, починал.
Густав III
Фатализъм може да се забележи и в живота на барон фон Унгерн. Той бил руски офицер, произхождал от стар немски благороднически род. Отличавал се с изумителна смелост. В атаките неведнъж препускал срещу вражески картечни гнезда – и не получавал нито една рана. Сякаш неизвестни сили го пазели и в най-кървавите битки. След едно сражение открили следи от множество куршуми в седлото, ботушите и конската амуниция, конят бил ранен – но самият барон не получил и драскотина. Така, някак от само себе си, той повярвал в своята изключителност. Но все пак, поискал да знае каква е съдбата му и се обърнал към източни шамани. Един от тях взел овнешка кост, внимателно я разгледал и предсказал, че на смелия барон му остават да живее 130 дни. Такъв срок определели и двама монголски монаси, които също гадаели на кости.
Картината на Виталий Вигилянски: „Барон Унгерн. Територия на ненавистта”
По това време барон Унгерн бил главната фигура на съпротивата срещу болшевиките в Далечния изток. Той успял да прогони от Монголия китайските нашественици, които били нахлули там – а след това се обърнал към Русия, където в това време пламтяла Гражданската война. Баронът си поставил за цел сваляне на съветската власт и възраждане на монархията. Но силите му били твърде малко в сравнение с Червената армия и претърпял поражение – независимо, че неговите отряди проявявали чудеса от героизъм. Наложило се да отстъпи, което предизвикало брожения в армията му. Отстъплението причинило раздори, срещу него организирали заговор. Офицерите му се опитали да го застрелят направо в палатката. Но макар да изстреляли много куршуми, нито един не попаднал в него.
Ала монголците предали барона на болшевиките. На 26 август 1921г. се получила телеграма от Ленин, който настоявал Унгерн да бъде разстрелян възможно най-бързо. На 15 септември 1921г. – точно 130 дни след предсказанието, го осъдили на смърт и незабавно изпълнили присъдата. Тогава барон фон Унгерн бил на 35 години.
