Гадаенето, или, както още е популярно – „врачуване“, „гледане“ на карти, според адептите на това занимание представлява „магическо огледало“, в което при благоприятно стечение на обстоятелствата можете да осъзнаете по-пълно вашето минало и настояще, да видите бъдещето, да получите отговори на вълнуващи ви въпроси.
Независимо дали вярваме в него или не, то може да служи също и за приятно забавление, стига да не се вживяваме прекалено в „предсказанията“. Все пак, можем да го възприемаме и просто като една развлекателна игра за по-интересно убиване на времето – ако го имаме в излишък, разбира се.
Гадаенето бива просто и сложно. Простото гадаене съобщава дали желанието ви ще се сбъдне. При сложното можете да научите различни неща за настоящето и бъдещето, да си припомните какво се е случило в миналото, да направите изводи.
Най-добре е начинаещият гадател да започне с простото врачуване. Преди всичко трябва да се научи да чете информацията през картите – т. е., да вижда в картата не поп, а мъж; не дама, а приятелка. Необходимо е да се научите да разбирате картата – тя може да има няколко значения и трябва да видите онова от тях, което е валидно в моментната й комбинация с другите карти. При простото гадаене да се овладее това е много по-лесно. Там броят на картите често е по-малък и съчетанието им отговаря на конкретно зададени въпроси. Когато започнете да четете правилно картите, можете да преминете към сложните им комбинации.
За да може картите да казват истината, трябва да използвате колода, с която никога не е играно. Картите, както всички символи, трябва бъдат настроени към гадателя. Новата колода се нуждае поне от 3 седмици да бъде наситена с неговата енергия. Ако не разполагате с толкова време, трябва да я подържите няколко минути в ръце, за да се зареди тя поне малко с енергията ви. Картите за гадаене не бива никога да се дават на друг човек.
Едно от многобройните старинни заклинания над картите, за да „казват“ истината, гласи следното:
„Тридесет и шест карти, сестри и братя, кумове и кумици, сватове и свати, чичовци и лели, бащи и майки, дъщери и синове, свекъри и свекърви, тъстове и тъщи, всички сте черни, всички сте червени, кажете ми честно: какво си мисля и какво ще си мисля? Кажете ми, не се крийте! Ако не ми кажете честно, ще ви разхвърля по чисто поле, по зелени дъбрави, по стръмни брегове, по сини морета. Ако кажете честната истина, охолно ще живеете! Заклинам ви да ми покажете какви ги вършат и какво си мислят чуждите хора!“
По време на сеанса гадателят трябва да се концентрира върху картите и въпроса, който му е зададен. Тишината е главното условие за успешното врачуване: ако някой говори наблизо, всичко се проваля. Важно е да се помни и това, че човек може да гадае сам на себе си, като спазва същите правила, както и за другите.
Гадателите не обичат да използват картите за забавление; човек трябва да има сериозна причина, за да ги потърси. Врачуването се провежда насаме, на тихо място, за предпочитане на светлина на свещ. По време на размесването на картите не бива да се почуква с колодата по масата.
Винаги преди да врачувате, е важно ясно да определите за себе си – коя карта кого ще представя. Младо неомъжено момиче – това е дама купа, а годеникът й – вале купа. Омъжена жена до петдесет години и съпругът й – дама и поп каро. Хората след 50-годишна възраст обикновено са спатии.
Друг начин за определяне на картите е по цвета на косата. Силно русите са кари, светлокосите – купи, кестенявите – спатии, брюнетите – пики.
Понякога гадателят по необясними причини е привлечен от конкретна карта. Не се колебайте и я вземете – картата сама ви е избрала, а тя не лъже. Преди да подредите картите за гадаене, внимателно ги разбъркайте, поднесете ги към устата си и кажете заклинание за правдиво врачуване:
„“Тридесет и шест карти, четири бои, кажете ми вярната истина, какво да чакам, от какво да ме е страх, с какво да не се захващам!“
След това още веднъж разбъркайте колодата и я подайте с лява ръка на човека, комуто врачувате, за да ги „цепи“. После можете да пристъпите към гадаенето. „Сериозните“ гадатели се стараят да спазват следните правила.
Никога не врачувайте нощем, защото се смята, че това може да има неприятни последици за вас. Най-ефективното и достоверно време за гадаене е от 7.00 до 23.00 ч.
Най-благоприятните дни за гадаене са понеделник и петък. Никога не врачувайте в събота и неделя.
Картите винаги лъжат в дъждовно и мъгливо време.
На един човек може да се гадае само веднъж дневно.
В никакъв случай не може да гадае по принуда.
Ако резулатът от „гледането“ не ви задоволява, не питайте картите по няколко пъти. Първият те казват истината, после се „изнервят“ и започват да лъжат.
Не гадайте по време на големи църковни празници. Тогава картите може да кажат истината, но също и да ви навлекат беда!
Важното е да осъзнаем, че не бива да се вживяваме прекалено в желанието си да узнаем неща, които по принцип няма как да узнаем. В края на краищата, гадаенето на карти не е нищо повече от увлекателен пасианс с елементи на „ненаучна“ фантастика – своеобразно „интерактивно фентъзи“.
Гадателката Мария Ленорман и карти за гадаене – Уикипедия
