В повечето съвременни езици е запазена само една дума за любов. На български, например, има още една подобна: „обич“. А древните гърци имали цели осем думи – с които определяли различни видове любов!
Самият термин „любов“ или „обич“ е универсален по своята същност. Можете да обичате не само партньор – но и деца, приятели, книги и пр. Какво са разбирали древните гърци под това понятие и с какви думи са го обозначавали?
Ерос
„Ерос“ е вид любов, която олицетворява страстта и удоволствието, най-често пораждани от секса. Това още е името на божеството на любовта, вечен спътник на Афродита. Изобразяват го като красиво момченце с криле. Той е първообразът и на римския му аналог Купидон (Амур).
Ерос не е толкова просто и елементарно понятие. В този вид любов гърците влагали и частица страх, тъй като любовната страст води до загуба на контрол върху себе си. Затова те не виждали нищо сериозно и възвишено в Ерос.
Филия
Вторият вид любов е „филия“. Точен превод на тази дума на други езици не съществува. Най-близките понятия са обич и приятелство. Филията включва също качества като благоразположение и привличане.
Произходът на тази концепция намираме у Платон. Философът смятал, че физическото привличане не е задължителна съставна част на любовта. Идеалната любов е възможна и без него. Оттук и терминът „платонична любов“, който не предполага физическо привличане, респективно секс.
Агапе
Третият вид любов е „агапе“, която може да се тълкува като самоотвержена, безкористна любов, съчувствие.
Агапе е възможно най-близо до библейската любов към ближния. Тя се проявява още като любов към природата и към Бога.
Сторге
Сторге е любовта, която съществува между членовете на семейството – родителската любов към децата, или любовта на децата към техните родители.
Терминът „сторге“ също може да означава такива видове любов като патриотизъм или преданост към определена група хора, например, към спортен отбор.
Мания
„Мания“ означава любов, която обсебва и изцяло подчинява човека. Когато човек стане много зависим от обекта на своята любов, той се превръща в маниак. И любовта става мания. За нея са характерни такива чувства като ревност и агресия.
Людус
Древните гърци считали людуса за игрива форма на любов. Лек флирт, младежко влюбване и стремеж към удоволствие – всичко това са прояви на непълноценната любов „людус“.
Обикновено людусът се възприема като преходен етап. Заедно с ероса той може да се прероди в любов-мания. Ако пък се съчетае със „сторге“ – да се превърне в прагматична любов.
Филаутия
Филаутия е любов към самия себе си. Но за разлика от егоизма и нарцисизма, тук не се влага негативен нюанс.
Гърците разбирали, че за да се грижим за другите, първо трябва да се научим да се грижим за себе си. Днес вариант на този принцип често чуваме, когато получаваме напътствия от стюардесите в самолетите: „В случай на авария най-напред се погрижете за себе си, а после и за другите около вас“.
Аристотел учи, че чувствата ни към другите са продължение на чувствата към самите нас. Така, че няма нищо лошо в това да обичате себе си. Това води до саморазвитие, към грижи да се поддържате в добра форма, към амбиции в различни области.
Единствената опасност е филаутията да не се изроди в излишно самосъжаление. Това ви лишава от сили за развитие.
Прагма
„Прагма“ е любов, основана на взаимното разбиране и дългосрочните общи интереси. Това е любов, която вече е по-зряла. За нея са характерни компромиси и толерантност. В това състояние партньорите заедно изграждат дългосрочни отношения.
Така прагмата се заражда от своеобразно обединение на людуса (игриво привличане, удоволствие) и сторге (семейна близост, привързаност). Тук няма ерос като страст.
Прагмата – това е и класическата любов на съпрузите след много години брак, когато все още има много общо между тях, освен децата.
–
