Истини и заблуди за викингите

Когато чуем думата „викинг“, веднага си представяме брутален воин с рогат шлем, обръснати слепоочия, плитки и активен грим на очите. Този образ се е развил благодарение на модерното кино и анимацията. Но доколко е вярна тази представа?

За щастие, историците имат много сериозни извори, по които да реконструират реалния образ на викингския воин. Преди всичко, това са сагите – запазени ранно-средновековни записи на легендите на древните скандинавци. Други писмени източници, произведения на древни автори са, например, епичният цикъл на скалда („скалд“ – скандинавски певец) Снори Стурлусон „Хеймскрингла” или „Земният кръг”. Тази хроника е написана около 1230 г. и разказва историята на норвежките крале от древни времена до 1177 г. Книгата на църковника Дудо, написана на латински около 1020 г., пък дава представа за първите скандинавски владетели на Нормандия. Много визуална информация може да бъде намерена, ако разгледате килима от Байо (датиран в края на XI в.) – старинен гоблен с бродерия от вълнени конци върху лен, който изобразява норманското завоевание на Англия.

Кои са най-често срещаните погрешни представи за викингите? Първо, трябва да се отбележи, че „викинги“ – това не е име на скандинавски народ, включително шведите, норвежците и датчаните; а своеобразна „професия“. Викинги се наричали членовете на всяка група въоръжени скандинавски моряци, които нападали Европа през VIII-XI век. Самата военна кампания била обозначавана със същата дума. Но далеч не всички скандинавци, живеещи по това време, биха могли да си позволят да се наричат ​​викинги.

Колкото и странно да изглежда, дори за самите тях тази дума имала негативно значение от рода на „пират“, „разбойник“. По-голямата част от населението на Скандинавия се занимавало с мирен труд: обработвало оскъдните земи, развивало животновъдство и риболов. Между другото, съвременните мирни скандинавци са потомци именно на онези мирни фермери и рибари. Енергичните и агресивни мореплаватели или загинали по чужди земи, или основали свои повече или по-малко дълготрайни владения (като херцогството Нормандия), или пък се претопили сред други народности, с които влизали в различни търговски или военни контакти.

Второ: съществува мит, че викингите се занимавали изключително с грабежи, насилия и разбойничество. Това не е съвсем вярно. Само с грабежи не се забогатява. Викингите активно търгували с много от тогавашните народи. Скандинавските кораби могат да бъдат разделени на две групи. В първата са леките и бързи „дракари“. Те били предназначени за нападения и война. Втората група са по-обемистите „кнори“, които се използвали за превоз на стоки и търговия. Викингите винаги се опитвали първо да търгуват. Едновременно с това провеждали и разузнаване. Но ако се оказвало, че търговските им „партньори“ са небрежни или непочтени, тогава повече не се церемонели и тръгвали да отнемат стоките със сила.

Третият мит е, че викингите забравяли за личната хигиена и били нечистоплътни. Разбира се, не могат да се сравняват със съвременните хора, които имат топла вода от всеки кран във всеки дом, душове, купища козметика за лице и тяло, дезодоранти и антиперспиранти. Но, все пак, и те имали с какво да се похвалят. Едни от най-често срещаните находки във викингските погребения са гребени. Също така, се срещат златни „клечки за уши“, бръсначи, пинсети. Според летописеца Джон Уолингфорд (1200-1258) викингите били много по-чистоплътни от англичаните. Те варели сапун, веднъж седмично се къпели и сменяли дрехите си. Мнозина обезцветявали косата си с хума и гримирали очите си.

Четвърто: прическата. Най-често викингите се изобразяват с дълга коса, сплетена в плитки. Но няма нито едно доказателства, че това е било така. Според писмо от 11-ти век те бръснели тила си, а другата част от косата оставяли да расте. И въобще не се споменава за плитки.

Петата заблуда е прекомерната им кръвожадност. Но жестокостта на викингите била в съответствие с онази епоха. Англичаните-сакси, например, били доста по-прочути със своята свирепост. А, между другото, Исландия и Гренландия били колонизирани от викингите по съвсем мирен път.

Накрая, едно от основните погрешни мнения е това, че викингите носели рогати шлемове. Но досега е намерен само един-единствен такъв шлем – което по никакъв начин не сочи масова употреба. Повечето воини влизали в битка гологлави, а по-богатите носели прости конусовидни шлемове от кожа и метал. Може би за раждането на този мит е виновен цикълът опери „Пръстенът на нибелунгите“ на Ричард Вагнер. Още през ХІХ век към него създали сценични костюми с рогати шлемове.

–