Чарлз Понци измисля така наречената „схема на Понци“ или пирамида, Майкъл Милкен продава фалшиви облигации, Ник Лисън е измамният брокер, който чрез търговията си предизвиква грандиозния срив на банката „Барингс“, Бърни Мейдоф мами своите инвеститори по подобна на Понци схема, но всички тези мъже изглеждат като пълни аматьори, когато ги сравним с Грегър Макгрегър – измамникът, който успява да продаде нещо, което никой не е виждал, не е чувал за него и дори не съществува.
Грегър Макгрегър бил изключително егоистичен мъж, който не върнал нито стотинка на своите инвеститори. Бърни Мейдоф и Чарлз Понци вземат парите на един инвеститор и връщат парите на друг, но Макгрегър запазил всички пари за себе си. Освен това сам си прибавил титлата „сър“ и се обявил за принц на Пояис (Poyais), показвайки изключително високото си самочувствие и нарцисизъм.
Едно е да убедиш инвеститорите да дадат парите си за нещо, което не произвежда нищо, но се изискват огромни умения, за да убедиш същите тези мъже да инвестират в страна, която не съществува. Но как Макгрегър го е направил?
По време на Наполеоновите войни испанският контрол върху южноамериканските колонии отслабва и народите от колонизираните страни започват да се борят за своята независимост. Между 1809 и 1825 година всички южноамерикански страни спечелват своята независимост от Португалия и Испания. Те обаче имали нужда от пари. Повечето от държавите в Южна Америка имат мини, от които се добивали злато и сребро, така че в началото на 1820-те години Аржентина, Бразилия, Чили, Колумбия, Перу и някои други държави издават облигации, подкрепени от новите им правителства. Това довежда до „балони“ на Лондонската фондова борса през ранната половина на 1800-те години. В средата на тази инвестиционна мания се появява Грегър Макгрегър, който продава облигации и всичко друго, за което се сетел на своята митична страна Пояис.
Грегър Макгрегър се присъединил към Кралския флот през 1803 година и се бил както във Венецуелската война за независимост, така и във Флорида през 1817 година. През 1820 година се завръща в Лондон и съобщава, че е бил провъзгласен за принц на княжество Пояис. Страната била разположена в Хондураския залив и му била „предадена“ от крал Фридрих Август I. Страната разполагала с над 12 500 квадратни километра неизползваеми, богати земи, на които им липсвало единствено заселници, които да я развиват.
За да популяризира още повече каузата си, Макгрегър пише книгата „Sketch of the Mosquito Shore”, в която се описват златните и сребърни мини, плодородната почва и другите огромни ресурси, с които Пояис разполагала. Освен това имало държавна служба, банка, армия, демократично правителство и местни жители, които искали да работят за своите британски господари. За съжаление най-плодородното нещо в цялата история за Пояис било въображението на Грегър Макгрегър.
Истината е, че крал Фридрих Август подписал документ за предоставяне на земя на Макгрегър през 1820 година, след като изпил няколко чаши уиски и ром. На мястото обаче имало само 4 разрушени сгради и било заобиколено от необитаема джунгла без плодородни земи, златни или сребърни мини и всички други красоти, които Макгрегър описва в книгата си. Очевидно за измамник като него фактите били без значение.
След като хората прочели описанията на Пояис и всички нейни богатства, инвеститорите започнали да се срещнат със самия принц на тази страна сред лондонските кръгове на богатите и известните. Макгрегър започнал да продава земя на бедни и богати, а невероятните му истории звучали като привлекателна инвестиция. Той дори разказва за своята собствена валута, която заселниците щели да имат възможност да използват, щом пристигнат в Пояис. До 1823 година Макгрегър вече бил мултимилионер.
Колкото и невероятно да звучи, на 10.09.1822 година един кораб напуска лондонското пристанище и поема към Пояис със 70 души на борда, включително лекари, адвокати и банкери. На 22.01.1823 година друг кораб от Шотладия се отправя към митичната страна с почти 200 души заселници. Когато пристигат в Пояис, заселниците, които рискували животите си, за да стигнат до там, откриват необитаема джунгла, в която имало повече тропически болести, отколкото злато и сребро. Оцеляват само 60 души, останалите загиват.
Оцелелите се завръщат в Лондон през 1823 година, но интересното е, че въпреки че историята на огромната измама на Макгрегър е на първа страница във всички вестници, много от излъганите не обвинили него. Един от заселниците, който губи двете си деца от тропически болести, публикува книга, в която обвинява своите съветници за фалшивата информация за Пояис. За Макгрегър това обаче нямало значение, тъй като той вече бил отпътувал за Франция.
Веднъж пристигнал във Франция, Макгрегър продължил с измамата си. Той написал Конституцията на република Пояис (вече не княжество) и се опитвал да продаде земя на французите. Когато потенциалните заселници подали молби до властите, в които пишело, че се отправят към страна, която не съществува, започнало разследване. Макгрегър е арестуван на 7.12.1825 година. Водят се две дела – през 1825 и 1826 година, при които Макгрегър е оправдан, а един от помощниците му бил осъден на 13 месеца затвор.
Завръщайки се в Лондон той написал още няколко конституции на Пояис и продължил да се опитва да продаде земя. През 1839 година той се премества във Венецуела, където получава военна пенсия, заради участието си във войната за независимост. Умира на 4.12.1845 година.
