Една на пръв поглед скучна статистика би могла да ни предостави ценни и завладяващи разкрития за начина на живот и промените в него през вековете. Нека разгледаме!
Цената за килограм боядисана в лилаво вълна струвала 4 пъти повече от годишната заплата на един римски войник
От 1500 г.пр.н.е. лилавата боя, произвеждана от жлезите на някои видове ракообразни, била цветът на царете, свещениците, магистратите и императорите. Най-качествената боя се произвеждала във финикийския град Тир (днешен Ливан).
Цената ѝ била феноменална. През 1 век килограм вълна, два пъти боядисана с най-доброкачествена лилава боя от Тир, струвала около 1000 денарий – 4 пъти повече от годишната заплата на един римски войник.
В някои древни документи се посочва, че най-скъпата боядисана коприна струвала 150 000 денарий за килограм. Поетът Марк Валерий Марциал пък пише, че лилавото наметало на римските претори струвало 100 пъти повече от годишната заплата на един войник.
Причината за тази астрономическа цена е в получаването на самата боя. Цялата процедура включвала дълъг процес на лов на ракообразни и след това бавното извличане на багрилото. Плиний Стари посочва, че за производството на 225 килограма боя били необходими повече от 3.5 милиона ракообразни. Интересното е, че той никак не е преувеличил – през 2000 година един грам лилава боя от Тир, направена от 10 000 ракообразни, е пусната на пазара за цена от 2000 евро.
10 милиона – броя на меките вълнени платове, които се изнасяли годишно от Англия през около 1300-те години
През 14 век английските фермери отглеждали различни породи овце, от които добивали вълна с различно качество – някои от които най-доброто в цяла Европа. Английската вълна била широко търсена от производителите на платове от Фландрия и Италия, които се нуждаели от нея, за да произвеждат червените наметала, използвани от царе, благородници и епископи.
Финансите обаче били твърде сложни, заради голямото търсене на вълна. Италианските и фламандските търговци често се възползвали от ситуацията и заемали пари на производителите (обикновено в манастирите), при условие, че ще купят вълната – понякога на доста ниска цена.
6 седмици – продължителността на живота на новопристигналите коне в Южна Африка по време на анло-бурската война
Конете играят изключително важна роля по време на англо-бурската война (1899-1902), но плащат огромна цена – от 518 704-те коне и 150 781 мулета и магарета, изпратени на британските военни в Южна Африка по време на конфликта, около 2/3 от тях (или 347 007 коне и 53 339 мулета и магарета) загиват.
В началото на войната британските части пътуват от зимата в северното полукълбо до южноафриканското лято, което означава, че конете все още били приготвени за зимни условия и страдали от жегата. Освен това, животните пътували по море 6 седмици преди да достигнат Южна Африка. При пристигането те нямали време да се възстановят от дългия път или да се аклиматизират към южноафриканските условия, а веднага били принудени да действат. Затова не е чудно, че средната продължителност на живота на новопристигналите коне била само 6 седмици.
1000 долара – цената, която правителството на САЩ плащало през 1943 за 1 унция (28 грама) пеницилин
През 1940 екип от учени, ръководени от патолога Хауърд Флори откриват средства за извличане на пеницилин от силно разредения разтвор, който се образува от хлебния мухъл. След като откриват, че веществото може да лекува инфекции при мишките, учените от Оксфорд го тестват върху хора и получават забележителни резултати.
След този тест, американското правителство закупува пеницилин на цена от 1000 долара за унция – в период, в който златото се продавало за 35 долара за унция.
1138 – броя на децата от Лондон, които според документите, са починали „от зъби“ през 1685
Тази статистика е от 1685 година и е проведена от „London Bill of Mortality”. Група бедни жени, наречени „търсачки“ били отговорни за събирането на данните. Плащали им се малки суми, за да обикалят улиците и да чукат на вратите, разпитвайки за причините за смъртта на лондонските деца. Хората се страхували от „търсачките“, тъй като те често били свързани с пренасянето на инфекции.
Включените в статистиката заболявания били наистина необичайни. Най-често в описанията присъствали думи като „изплашен“, „внезапно“ и „зъби“. Смятало се, че децата умирали най-често при никненето на зъби. Това било основна причина за смъртта на много деца, а през 1664 година един лекар пише, че „никненето на зъби винаги е опасно поради тежките симптоми, които детето има – като конвулсии, страдания и други злини“.
