Според повечето религиозни учения душите на грешниците след смъртта им попадат на специално място, където те са обречени да страдат завинаги. В ада. Преизподнята. Пъкъла.
Митологията твърди, че адът се намира под земята. Самата дума идва от гръцката „Хадес“, което означава подземно царство. От най-стари времена хората се питали как ли изглежда това зловещо място, как функционира. Описанията често са различни, но има неща, в които никой не се съмнява.
Характерна особеност на ада е наличието на огън, сяра и дим, както и непоносима горещина. Тъмнина, здрач – такива думи се използват от писатели и теолози, за да опишат ситуацията в подземния свят.
В ада, освен душите на грешниците, обитава и Сатаната. Той е господарят на ада, Князът на Мрака, това е неговото царство. Неговата свита се състои от други паднали ангели, които му помагат в контрола над подземния свят. Има и много демони, които, за да вредят на хората, излизат на земята.
Един от първите християнски теолози и църковни дейци, Блаженият Августин, в V-ти век пръв се опитал да опише ада: „Адът, другояче наричан езеро от пламъци и сяра, е истински огън. Той ще гори и измъчва телата и душите на прокълнатите хора и дяволите“.
През 1149 г. неизвестен ирландски монах описал ада в трактата „Видението на Тундал“. Героят на трактата, рицарят Тундал, водел неправеден начин на живот. Тогава неговият ангел-пазител му показал къде ще отиде, ако не поправи поведението си. Първото нещо, което Тундал видял, било огромна равнина, осеяна с димящи въглени. Там демоните пекли грешниците на железни скари. Равнината била заобиколена от нажежени планини. Върху тях демони с остри куки разкъсвали плътта на езичниците и еретиците.
В ада Тундал видял Ашерон – огромно чудовище с блестящи очи. После трябвало да пресече река по мост, дълъг няколко километра и широк колкото човешка длан. Под моста имало река, където плували гладни чудовища – те чакали рицаря да падне, за да го погълнат. За щастие, Тундал успял да премине моста. От другата страна на реката обаче го чакала огромна птица с железен клюн. Тя го погълнала и прелетяла над ада, а после го хвърлила в замръзнало езеро. Тундал едва успял да се измъкне от ледената вода.
Според автора на трактата, Сатаната живее в столицата на ада, разположена на дъното на огромна котловина. Тундал се върнал на земята, престанал да гуляе и развратничи, раздал имотите си на бедните и тръгнал да странства. Благочестивият рицар разнасял вестта за ужасното възмездие спрямо онези, които не се отрекат от дявола.
Може би най-известното описание на ада е в „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Според версията на Данте, адът е яма с формата на фуния, която завършва в центъра на земята. Фунията се образувала от падането на Сатаната на земята, когато Бог го изхвърлил от небето. В ада може да се влезе през големи порти с прочутия надпис над тях: „Надежда всяка тука оставете!“
Веднага отвъд вратите има огромна равнина, над която се носят душите на онези, които не били извършили някакви особени грехове, но също не вършели и праведни дела. Те са преследвани от стършели.
Зад равнината е реката Ахерон, която обкръжава ада. След като я прекосили, Данте и неговият водач Вергилий се озовали в първия кръг на преизподнята. Целият ад е разделен на девет кръга, във всеки кръг биват измъчвани грешници от отделни категории. Обитателите на първия кръг – душите на некръстени деца и праведни езичници, са освободени от страдания.
Във втория кръг се мъчат онези, които са нарушили заповедта „Не прелюбодействай!“. Техните души вечно ги носи силен вятър.
В третия кръг са лакомниците, които ги бият градушки и дъждове. Триглавото куче Цербер непрекъснато хапе телата им, като откъсва парчета плът.
В четвъртия кръг скъперниците и прахосниците вечно бутат огромни камъни, както библейския Сизиф.
В петия кръг тече река Стикс. В блато край нейните брегове са потопени гневливите и унилите. Първите взаимно разкъсват телата си на части, вторите постоянно плачат.
След Стикс започват долните кръгове на ада, където са най-големите грешници. Там се намира и град Дис, където демоните почиват след лошите си дела на земята.
Шестият кръг представлява широка равнина, осеяна с горящи гробове. Там еретиците вечно горят в пламъци.
Зад равнината се намира река Флегетон. В нея, вместо вода, тече кипяща кръв, в която плуват душите на насилниците и убийците. На брега на Флегетон, според версията на Данте, се намира Гората на самоубийците – там душите на онези, които са се самоубили, се превръщат в дървета-джуджета.
Отвъд гората се простира пустиня. Това е седмият кръг. Тук в горещ пясък страдат душите на онези, които са извършили престъпления срещу човешката природа – хомосексуалистите. Също в седмия кръг страдат лихварите и богохулниците.
Осмият кръг представлява амфитеатър, където се мъчат душите на измамниците и мошениците. Демоните ги бият с камшици и ги топят в кипящ катран.
Под амфитеатъра е деветият кръг на ада – там седи Сатаната, замръзнал навеки в ледена блатиста река. Сатаната вечно разкъсва с трите си пасти най-ужасните грешници – предателите на небесната и земната власт. Това са предателят на Христос – Юда, както и предателите на Гай Юлий Цезар: Брут и Касий.
