Ниагарският водопад, по-точно, целият комплекс от водопади по река Ниагара, е на границата на две държави – САЩ и Канада. Реката разделя американския щат Ню Йорк и канадската провинция Онтарио. Посетителите на това чудо на природата идват от цял свят. А където има туристи, има пари. Това означава, че непременно ще се появят желаещи да припечелят добре, разчитайки на зрителите.
Един от първите такива ентусиасти бил френският еквилибрист Емил Блоден. През 1859 г., за ужас на публиката, той решил да върви по тясно въже над водопада Ниагара на 50 метра надморска височина. Успешно прекосил 390-те метра, разделящи американското и канадското крайбрежие. Дебелината на въжето била само 5 сантиметра. Скоро Блоден осъзнал, че такива трикове привличат хора и могат да донесат солиден доход.
В продължение на цели две години той преминавал през ревящия водопад, непрестанно усложнявайки своите номера. В края на краищата зрителите бързо привикнали към това, което той правел, затова трябвало да измисли нещо ново. Той карал кола, пиел шампанско, вървял по въжето на кокили, за което получил 400 долара. Сумата за това време била огромна. А веднъж хванал своя импресарио и го пренесъл на отсрещния бряг. Вярно е, че самият импресарио имал смесени чувства: хем искал да спечели пари, хем се страхувал за живота си. Емил Блоден му предложил да затвори очи, за да не вижда чудовищния поток на Ниагара под него. Зрителите дори залагали на следващия триумф на Блоден – късмет или трагедия.
В същото време тези, които предполагали неуспех всячески се стараели да навредят на въжеиграча. Те насочвали към очите му слънчеви зайчета, разтърсвали стълбовете, на които било закопчано въжето. Именно тези безумци станали причина Блоден да вземе решение да спре да показва своя номер. Той не се страхувал толкова от височините, колкото от глупостите на някой луд, който можел да направи всичко, за да спечели облога.
Емил Блоден решава да се завърне в Европа, където изпълнявал номера повече от една година. След това посетил и Русия. В Санкт Петербург преминал над парадното поле на Първи кадетски корпус. Височината била 30 метра, а разстоянието между опорите – 160 метра. Освен това, изненадал публиката с оригинален трик – инсталирал малка печка на въжето и приготвял бъркани яйца.
През 1969 г. перуанският драматург Алонсо Алегрия написал пиеса „Пресечната точка на Ниагара“, посветена на триковете на Емил Блоден. Пиесата била поставена в театрите на 50 държави.
След като Блоден напуснал Америка и заминал за Европа, той имал последователи. Няколко години по-късно, Хари Лесли от САЩ заел мястото на французина. Но кариерата му не траяла дълго. Веднъж, след успешно представяне, той почти бил убит от един от зрителите, който залагал на нещастен изход. Лесли решил да спре печелившото, но опасно занятие. А през 1873 г. италианецът Уго Балини паднал от въжето. За щастие успял да оцелее във врящия поток на Ниагарския водопад.
