Древните египетски средства за писане могат да се разделят на две категории – главни и спомагателни. Сред главните били мастилото, материалът, върху който се пишело и инструментите за писане („писалките“). Спомагателни били мелничките за мастилените бои, кутиите за съхранение на „писалките“ и палитрите-мастилници.
Мастилата представлявали малки питки от твърдо вещество, напомнящо днешните акварелни бои. Обикновено имало два цвята: червено и черно мастило, макар понякога да се използвали и други. Палитра-мастилница, върху която е изписано името „Мертатон“, била намерена в гробницата на Тутанкамон. Първоначално в нея имало 6 цвята, но сега са останали само 5 – черно, зелено, червено, бяло и жълто, а шестата, липсващата боя, почти със сигурност била синя.
Боите се правели по следния начин: фино смленият оцветител бил смесван с лепкава смола на някои дървета, от сместа оформяли питки и ги изсушавали. Използвали ги, както съвременните акварели – тоест, потапяли перото във вода и търкали с него питката.
Археолози са открили сажди в състава на черното мастило, както и червена охра – за червеното. Боите върху една египетска палитрена мастилница около 400 г. пр. Хр. се състоят от дървесни сажди, червена охра, гипс, синя фрита (порцеланово-глазурена смес) и жълт оловен окис.
В гробница от времето на ХVІІІ династия (1550-1292 гг. пр. Хр.) в град Тива са открити тръбички от дебела тръстика, които съдържат сажди, използвани за мастило.
Материалите, върху които пишели древните египтяни, били много разнообразни:
1) кости, най-често плоските лопатки от камила;
2) глинени плочки. Пишело се както с острие върху плочки от сурова мека глина, които след това изпичали, така и с мастило върху вече изпечени керамични плочки;
3) слонова кост;
4) кожа (в Британския музей се пазят няколко египетски ръкописа върху кожа);
5) платно;
6) метал – обикновено бронзови или оловни плочки;
7) папирус;
8) пергамент – от овча и козя кожа, и „велум“ – от по-фина кожа на ярета и телета;
9) керамика;
10) тръстика (в музея в Кайро се съхранява голямо разцепено тръстиково стъбло с коптски надпис с мастило върху вътрешната повърхност);
11) камък (предимно малки плоски парчета варовик);
12) восък (пчелен восък под формата на тънък, равномерен слой върху дървени плочи; буквите се нанасяли с остра писалка – „стило“;
13) дърво – натурално или покрито с тънък слой мазилка.
Основният материал, върху който се пишело, бил папирусът. Но в маловажни случаи, когато документът не бил предназначен за дългосрочно съхранение, използвали по-евтини заместители, най-често парчета от счупени керамични съдове или варовикови плочки; и двете се наричали „остракони“.
В продължение на няколко хилядолетия основният инструмент за писане в Древен Египет бил особен вид камъш (а не обикновена тръстика, както обикновено се смята), който расте в изобилие в Египет и днес (обикновено в солени блата). От стъблата му отрязвали парчета с нужната дължина, а единият край срязвали по диагонал – така се оформял писецът. По-дебелите линии били очертавани с плоската част, а по-тънките – с острия ръб. Намерените образци имат от 16 до 40 см дължина и от 1.5 до 2.5 мм диаметър.
По-късно преминали към използване на тръстиката Phragmites communis, като разцепвали заострения край – и така се получавал писец, подобен на металните пера, използвани преди изобретяването на съвременните химикалки, а и до днес в автоматичните писалки с мастило.
Древните тръстикови писалки се подостряли често, както се подострят днешните моливи, и по същия начин постепенно се превръщали в къси парчета с дължина по-малко от 6 см. Понякога дори ги слагали в дървени удължители – така се появил праобразът на по-късната перодръжка.
Нищо, че е странно да мислим как чак до средата на ХХ век човечеството със своите перодръжки и писалки използвало същия принцип за писане, както и по времето на фараоните.
