Напоследък в рамките на информационната война, която се води в медиите и интернет, нашумя името на една от най-прочутите руски разузнавателни структури – Главното разузнавателно управление или ГРУ. Върху него конкурентните му пропагандни централи стовариха всевъзможни и невъзможни грехове. Всъщност, строго погледнато, всички тези медийни залпове се оказаха халосни по простата причина, че ГРУ… не съществува вече 29 години.
През 1991 г. бившето Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР било закрито и на негово място се появило Главното управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация. Толкова за чисто формалната страна на нещата. Разбира се, както и да се нарича, тази структура винаги е привличала вниманието и любопитството на много хора. Впрочем, неотдавна президентът Владимир Путин каза в интервю, че би било добре да се върне традиционното наименование. Затова и ние имаме основание да го използваме.
Как се избират служители на ГРУ и къде ги подготвят? Това става в московската Военна академия на Министерството на отбраната. Академията е по-известна като „Консерваторията“. Освен това, сътрудници на военното разузнаване се обучават във Висшето военно училище по радиоелектроника в Череповец. Друга образователна институция, в която се обучават военни разузнавачи, е Военно-космическата академия „Можайски“.
Нови студенти обикновено се набират от преподаватели в академията, които пътуват до военни части по цялата страна. Там проверяват личните досиета на младите офицери; ако някой от тях е подходящ, разговарят в дома му – а после го канят на пробни изпити в Москва. Изпитите продължават една седмица от сутрин до вечер. Кандидатите преминават стотици тестове: за чужди езици, за внимание, запаметяване, съобразителност, способност за концентрация, информационна издръжливост. Като част от един от тестовете пробват дали могат да повторят фраза на непознат език, като част от друг – да им покажат десетки портрети, назовавайки имената на хората, след което кандидатът трябва да повтори името на всеки. Има и интервю с комисията – може да ги питат за любимите им алкохолни напитки, за решението да станат разузнавачи, за отношението им към жените.
Обучението продължава три години. През първата година особен акцент се поставя върху чужди езици, шофиране на специална техника, география на държави, шифроване и дешифриране, агентурна работа. Има занятия как се измисля „легенда“ или да се измъкнете от проследяване. На всеки от студентите се определя сектор в Москва, за който отговаря: там трябва да изработи маршрути за срещи с агенти, места за оставяне на пратки, да засича проследяване (обикновено го „следят“ служители на ФСБ). Една от важните дейности е навлизането в охраняван обект – бъдещият разузнавач трябва да влиза там съвсем законно и легално: например, да получи пропуск чрез познати, с които се е запознал с тази цел.
В академията на ГРУ има три факултета. В първия нелегалните разузнавачи и офицери се учат да работят в други държави под дипломатическо прикритие (наричат ги още „сака“, нали дипломатите обикновено ходят, облечени в сако). После работят като секретари на посланици, съветници, представители на руски компании в други страни – и отговарят за връзки с нелегални агенти и вербуване на местни.
Във втория факултет учат военните аташета. В третия факултет се обучават служители, които ръководят специални операции в чужди страни.
Според закона, разузнавачите могат да си сътрудничат поверително с информатори. Допустимо е да се използват „гласни и негласни методи и средства“ – но не по отношение на руски граждани, не на територията на Русия и не такива, които причиняват вреда на живота и здравето на хората.
С получаване на информация се занимават главно „нелегалите“: служителите на ГРУ, които живеят под фалшиви имена в други държави. Освен това, може да бъдат създадени отделни самоличности за служителите, които влизат в друга държава, за да извършат диверсия.
Понякога работата на „нелегал“ може да продължи десетилетия. Ветеран от ГРУ разказа, че негов състудент в академията получил „легенда“ след завършването и живеел с нея следващите 24 години. Той бил изпратен в арабска страна, където на пазара си купил палатка за поправка на обувки. В същата палатка се срещал с агенти; докладите им често били скрити в токовете на обувките, които му носели.
За силите със специално предназначение, „спецназ“-а на ГРУ, е известно повече, отколкото за всяко друго подразделение на ведомството. За тях често се правят филми, операциите им нерядко се оповестяват публично. Все пак, истински важните операции, в които участват армейските спецчасти, обикновено не се съобщават по телевизията, нито се описват във вестниците. Обикновено медийният шум означава неуспех на мисията – а спецназът на ГРУ рядко търпи неуспехи. Той се смята за един от най-елитните, понеже изискванията към бойците са крайно високи: скокове с парашут, десант от хеликоптер по въже, управление на делтапланер, на моторна лодка, на гъсенична техника, насочване на авиация, ориентиране по местност, използване на оръжието на вероятния противник, плуване, миниране, алпинизъм, познания за външния вид на всяко оръжие и военна униформа, маскировка, безшумно придвижване и др.
Във военното разузнаване се подбират хора с повишена издръжливост и „пасионарно-агресивен“ тип характер; те трябва да бъдат склонни на риск, да ценят мъжкото приятелство и бързо да променят поведението си в зависимост от ситуацията.
При подготовката бъдещите спецназовци на ГРУ преминават психофизическо обучение. Например, подготвят ги за обстоятелството, че ще виждат много кръв и сами ще нанасят рани. Говори се, например, че има такова упражнение: хваща се жив заек, убива се чрез удар на главата му в дърво, бързо се отрязва главата му, боецът задържа дъха си и изпива кръвта му. Но дали това е истина или поредната легенда – никой не знае. ГРУ е секретна организация.
–
