Защо като ви ритнат между краката усещате болка в корема?
Едва ли има мъж, който да не го е изпитвал и едва ли има някой, който да не се е запитвал „Защо?“. Причината е в тестисите и техния произход. Те първоначално се образуват в корема, близо до стомаха и бъбреците. Нервните пътища и кръвоносните съдове остават свързани към това място, дори след слизането на тестисите. Така когато ритнете някой мъж между краката, болката преминава към корема, а от там към гръбначния стълб.
Освен силната болка, много мъже усещат и гадене. Това се дължи на отприщването на съчувствителната нервна система и от толеранса на организма зависи степента на гадене. В крайна сметка усещането никак, ама никак не е приятно.
Почти невъзможно е да се погъделичкате сами
Оказва се, че всъщност е доста трудно да се погъделичкате сами, защото мозъкът ви очаква вашите действия. Малкият мозък е този, който отговаря за движенията на тялото и може да различи очакваните от неочакваните усещания, като по този начин частично или дори напълно ги игнорира. Накратко казано, не можете да се погъделичкате, защото липсва елемента на изненадата и мозъкът ви разполага с достатъчно информация, за да предвиди случващото се.
Какво представляват храчките?
Белите, лошо миришещи храчки, които понякога усещате в гърлото си се наричат тонзилолити, представляват лепкава слуз, мъртви клетки и бактерии и се образуват в сливиците. Когато мъртвите клетки и слуз се втвърдят, образуват жълтеникавобели храчки. Те се срещат често както при децата, така и при възрастните, но често са симптом и за възпалени сливици и някои други заболявания. Излседвания показват, че хората с извадени сливици почти не произвеждат храчки.
Какво предизвиква мускулната треска?
В началото на 20-ти век се появява твърдението, че тази специфична мускулна треска, която се появява след физическо натоварване се дължи на натрупването на млечна киселина в мускулите по време на голямо натоварване, когато кислородът не е достатъчен. Защо това да не е така? Ами оказва се, че всъщност мускулната треска се причинява от микрофрактури в самите мускулни клетки. Това се случва, когато извършвате движения, с които мускулите ви не са свикнали или прекалите с натоварването. Именно поради това при многократни повторения може да забележите, че мускулната треска намалява и дори изчезва. Дори да сте привикнали към определени движения, ако ги промените значително, има голям шанс отново да получите мускулна треска.
Около 85% от хората издишват само през едната ноздра на носа си
Изненадващо, но много хора издишват само през едната ноздра, а не през двете едновременно. Също толкова интересно е, че интервалът, през който се сменят ноздрите е постоянен – около 4 часа. Това става благодарение на възбудима тъкан в носа, която е подобна на тази при пениса и клитора. Тази тъкан се разширява в едната ноздра и се свива в другата, през която издишвате. Това през коя ноздра дишате влияе значително върху цялото ви тяло и мозъка.
Едно проучване от 1988г. показва, че дишането през дясната ноздра значително повишава нивата на глюкоза в кръвта, а дишането през лявата има обратния ефект. Друго проучване от 1993г. показва, че през дясната ноздра използвате много повече кислород, отколкото през лявата. Година по-късно учените разбират, че когато дишате с лявата ноздра, дясната половина на мозъка ви, която отговаря за креативността, е по-активна и доминираща и обратното.
В червата на нормалния човешки организъм има 100 трилиона бактерии
Човешките черва съдържат 10 пъти повече клетки, отколкото съставляват тялото. До момента на раждането, червата ни са стерилни, а през първата година от живота ни започват да се развиват бактерии и други микроби. В скорошно изследване учени от Германия, Брюксел, Пекин, Дания, Испания, Франция и Англия се заемат да опишат всички микроби в човешките черва и успяват. Имайки предвид колко зависими сме от тези микроби, това изследване може да доведе до значителен напредък в медицината. Открити са над 1000 преобладаващи вида, като в един нормален човешки организъм са открити около 160 от тях. Голяма част от тези 1000 са с неизвестна функция. Тези бактерии помагат при храносмилането, предоставят ни витамини и ни защитават от чужди патогени. Липсата на някои от тях води до сериозни болести като болест на Крон, колит и дори наднормено тегло.
По езика няма зони с различни вкусови рецептори
Противно на известното твърдение, езикът всъщност няма различни зони с вкусови рецептори за отделните вкусове. Този мит се ражда когато психологът от Харвард Едуин Боринг прави погрешен превод на немски текст от 1901г., озаглавен „Zur Psychophysik des Geschmackssinnes“. Оригиналът е написан от немския учен Д. П. Ханиг и описва неговото проучване върху четирите основни вкуса (днес те са пет). Той тествал върху хора основните вкусове по различните части на езика и успял да начертае карта за това къде различните вкусови усещания са най-силни. Всъщност всеки вкусов рецептор може да усети всеки вкус, малко или много. Това къде усещането за вкус е по-силно зависи от гъстотата и разположението на вкусовите рецептори по езика, а те са различни при всеки човек и се променят с възрастта. Този мит добива широка популярност през 70-те години на миналия век и е оцелял до днес. Учените все пак решили да проверят тази работа. Открили че вкусовите рецептори по различните части на езика са с различна гъстота и в комбинация с обонянието, влияят различно на вкуса, следователно по езика няма отделни вкусови зони.
Какво представляват гурелите?
Гурелите са съставени от прах, кръвни клетки и кожни клетки смесени със слуз от конюктивата и субстанция от мастните жлези по ръба на клепачите. Тези мастни жлези изпускат секрет, който помага за по-плътното затваряне на очите, насочва сълзите, така че да не се стичат по бузите ви и поддържа очите влажни. Докато сте будни, сълзите и мигането на очите предотвратяват задържането на гурели. Когато спите обаче очите ви са затворени и нищо не пречи на жълтеникавата субстанция да се натрупва в ъгълчетата на очите ви, където до сутринта засъхва.
Защо носът ви протича в студеното време?
За един нормален ден обикновено носът на човек произвежда около литър слузеста течност. Повечето от нея преминава през гърлото и отива директно в стомаха, незабележимо за нас. Когато навън е студено обаче, вдишваме студен въздух, който значително увеличава количеството течност и тя излиза от носа ви. Това се случва защото организмът ви реагира на студа и кръвоснабдяването в носа се увеличава, за да поддържа телесната ви температура. По този начин и студеният въздух се стопля преди да стигне до дробовете. Един от страничните ефекти на този процес е, че увеличеното кръвоснабдяване също така кара жлезите да произвеждат повече течност.
Защо хълцаме?
Дълги години за хълцането е било известно много малко, но днес науката е успяла да намери обяснение. Когато хълцате диафрагмата и околните мускули се свиват, карайки ви да погълнете рязко въздух. Светкавично, след 35 милисекунди, горният отвор на ларинкса се затваря и от там идва характерният хълцукащ звук. Ако хълцате повече от 6-7 пъти има голяма вероятност това да продължи доста дълго. Рекордът за най-дълго хълцане е цели 68 години, поставен от американеца Чарлз Озбърн, който хълцал по 40 пъти в минута. Интересно, че злощастният човечец е живял цели 97 години.
Хълцането обикновено се причинява от разширяването на стомаха, ако сте яли прекалено много, пили сте газирани напитки или сте погълнали въздух. Хълцането като процес няма никаква полезна функция и някои смятат, че е остатък от примитивен рефлекс, чиято функция и значение отдавна сме изгубили.
Лекове за хълцавицата има всякакви – задържане на дъха, кихане, дишане в торбичка, пиене на вода със запушени уши и нос, дърпане на езика, натиск върху очите, внезапна уплаха и ядене на захар. Една чаша вода обикновено би могла да е напълно достатъчна.
Защо се прозяваме?
Прозяването е неволен рефлекс, който ни кара да поемаме рязко и дълбоко въздух. Знаем, че е неволен, защото се случва още преди да сме се родили. Изследвания показват, че дори 11-седмичен зародиш се прозява в утробата на майка си. В една прозявка участват много части от тялото. Първо отваряме широко уста, за да поемем възможно най-много въздух. Когато вдишаме въздухът изпълва дробовете ни. Стомашните мускули се свиват, а диафрагмата слиза надолу. Накрая издишваме част от въздуха.
Според една от теориите тялото ни се прозява, за да получи повече кислород и да изхвърли натрупания въглероден диоксид. Това обаче не обяснява защо при недостиг на кислород, например при тежко физическо натоварване, не се прозяваме повече. Друга теория гласи, че прозявката идва още от нашите древни предшественици, които по този начин показвали зъбите си и се сравнявали с останалите. В речниците пък като причина за прозяването са посочени, сънливост, скука и умора. Макар това да е така до някаква степен, не обяснява защо например атлетите се прозяват точно преди голямо състезание.
В крайна сметка никой не може да обясни прозяването, но знаем някои интересни факти. Една прозявка продължава около 6 секунди и по време на нея пулсът се ускорява с 30%. Половината от хората, които видят някой да се прозява, в рамките на 5 минути също се прозяват.
Човекът има повече от пет сетива
Оказва се, че имаме поне девет сетива, а повечето учени дори смятат, че броят им надхвърля 20. За пояснение, под сетиво се разбира всяка система, която се състои от група сетивни клетки, които реагират на специфичен физически феномен и отговарят на определена група региони в мозъка, където сигналите се получават и обработват.
Ето ги и тях: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, глад, жажда, сърбеж, термочувствителност (способността да усещаме горещо и студено), проприоцепция (способността да усещате къде се намират различните части на тялото ви спрямо останалите), усещане за напрежение (в мускулите), еквилиброцепция (усещане за баланс), рецептори за разширяване на кръвоносните съдове (често причинител на главоболие), хеморецептори (усещане за хормони и вещества, произлизащи от кръвта, магниторецепция (способността да усещате електромагнитни полета) и усещане за време. За последното се водят спорове, тъй като не е открит нито един механизъм в човешкото тяло, чрез който да възприемаме времето, но всички знаем, че то си върви.
