Първо, нека отговорим на въпроса защо астрономията се нуждае от предци? Без нея вие не бихте могли:
- Да се съсредоточите върху терена и по необходимост да кажете къде е адреса ви.
- Да определите дните от седмицата и по този начин да не пропуснете събота и неделя.
- Да знаете колко е часа.
Представете си какъв ужасен живот би имало безадресното, непрестанно движещо се човечество, лишено от часове и календар! Опитайте се да си насрочите среща, без да знаете кой ден от седмицата е и да нямате часовник. Астрономията е крайно необходима. И я измислиха. Кога?
Пътувайки във времето, спираме в Бронзовата епоха – приблизително 2700 г. пр. Хр. Плавателните съдове се плъзгат по водата. Те не са толкова елегантни, колкото модерните яхти, но са първите. И ето първият път, направен от хората. Пътят води до първия град. Този град е с първите високи сгради, построени от камък и тухла.
В градовете-държави основните сгради са храмовете. Царете изпълняват и ролята на свещеници – единство на светската и духовната власт. През 2700 г. пр. Хр. египетските свещеници с голяма прецизност успяват да предскажат ежегодния разлив на Нил. И за това е трябвало да знаят продължителността на годината. Невъзможно е да се установи времето между два пасажа на Слънцето през пролетното равноденствие (в съвременната астрономия, това е тропическата година).
Но още 4000 години преди нашата ера, египетските свещеници решават, че този период е 360 дни, а след това, наблюдавайки Сириус след 2000 години, календарът е променен: едногодишният период бил определен на 365 дни. Между другото, маите свещеници, които не са имали нито телескопи, нито други точни астрономически инструменти, считат, че същият период е 365,242129 денонощия.
Според съвременните данни тропическата година е 365.242198 дни. Така че египтяните не са първите, които са използвали наблюдението на небето за собствените си цели. Търсенето на началото на астрономия ни води във времето преди Бронзовата епоха, в Неолита.
В Западна Франция и Англия има невероятни структури от огромни каменни плочи и колони. Учените ги наричат кромлехи и менхири. Една от тези структури – Стоунхендж – се намира в Англия. Когато компютърът бил попитан: „Какви цели може да са преследвали строителите на Стоунхендж?“ отговорът бил, че най-вероятната цел на това съоръжение е астрономическа. И че само тези биха могли да го изградят, за които определянето на позицията на Слънцето и Луната с точност до един градус не е представлявало непреодолима задача. Има предложения, че тези съоръжения могат да се използват за съхраняване на време. Нещо като древен календар с каменни листове от десетки тонове.
Неолитната епоха се характеризира с появата на първите селища. Обработената земя е под формата на полета. През периода на обработка на почвата, прогнозите за природните феномени стават особено важни. Появяват се първите празници на плодородието. През този период мъжете не обичали да се местят, тогава процъфтява матриархатът. Празниците трябвало да се отбелязват в едни и същи дни. Така че някой трябвало да се занимава с изчисляване на времето. И тъй като ролята на календара изпълнявали Луната и Слънцето трябвало да съществуват техните наблюдатели. Така че астрономията е съществувала и в Неолита.
И нека да се върнем още по-назад – в ерата на Палеолита. Това е най-старият период на развитие на първобитно-общинния строй. Хората току-що са „измислили“ огъня. Затоплени от него, те седят на прага на пещерите си, подготвяйки се за поредния лов. Луната! Дори човек, който никога не е стрелял с прашка разбира колко е важна тя за лова. Сега е лесно: просто проверявате в календара – 10 ноември – Новолуние. След шест страници – седем дни, шестнадесети, Първа четвърт. Още една седмица – Пълнолуние. Изгрев в 5:31, залез в 19:28 часа. Всичко е ясно. Но преди дванадесет до петнадесет хиляди години това е трябвало да се запомни. По принцип, за осигуряване на ежедневната храна от ловуването, трябвало да се наблюдава Луната. Не е ли това астрономия?
Затова наблюденията на небето ни съпътстват през цялото развитие на човечеството. И какво, ако се погледне още по-дълбоко, до епохата на появата на самия живот. Известно е, че кучетата вият на Луна. Вярно е, че не е съвсем ясно какво означава това. Но птиците, отлитащи надалеко, се ориентират точно по звездите. А пчелите и мравките без Слънцето сигурно ще се изгубят и няма да намерят пътя към кошера и мравуняка. Възможно е да продължим примерите до безкрайност. Гледката на звездното небе, използването на астрономически наблюдения се вписва не само в съзнанието, но и в инстинкта на целия живот. Кога е възникнала астрономията? Тя винаги е била!
