Мъжът с желязната маска е историческа енигма от 18-и век. Роден около 1658г, той е затворник, обитавал някои от най-строгите затвори във Франция през целия си живот. Но през всичкото това време самоличността му остава скрита зад маска. Има няколко теории кой може да е бил този мъж, но само няколко са останали вероятни до днес.
Мъжът е затворен първо в Пинероло през 1681г. От там той е местен от един затвор в друг, винаги при строга охрана, докато накрая не се озовава в Бастилията, където издъхва. Гробът му носи името Мархиоли, а възрастта му е посочена като „около 45“. Но спекулациите за истинското име и произхода му започват много преди смъртта му. Документи от Бастилията проследяват историята на мъжа и са търсени от стотици хора, искащи да разберат истината. Множество писатели се захващат с мистерията на скритото лице, но всички предлагат различни отговори. Но защо самоличността му е такава тайна и как не е разкрита?
Едно от първите споменавания на Желязната маска е в книгата „Тайни спомени, които да служат на историята на Персия“ от анонимен автор. В нея се разкриват факти, които тогава не са известни на всеки, но в последствие подклажда полемика, която отеква до днес.
Луи XIV е имал законен син на име Луи и незаконен такъв на име Жафер (граф Вермандоа). Според историята, мъжът с маската е именно Жафер. При скандал между двамата братя веднъж Жафер удря Луи – престъпление, наказващо се със смърт при нормални обстоятелства. След много размисли обаче, кралят решава да изпрати сина си в армията, където сред случаите на чума инсценират смъртта му. Жафер е изпратен на остров Света Маргарита с доживотна присъда в пълна тайна, докато светът го оплаква.
За да не го разпознаят, Жафер трябва да носи маска пред пазачите и готвача, който му носи храната. Грижата за него е поверена на един командир, който знае самоличността му и има заповеди да убие всеки, който разкрие тайната. Когато командирът е повишен в управник на Бастилията, Жафер е преместен заедно с него.
В тази история обаче има много несъответствия. Например, събитията по времето на Луи XIV съвпадат с тези в историята. Но неговият син Луи е роден през 1661г, а писмените доказателства за затварянето на Жафер (едно писмо), датират от 1691г. Писмото е написано когато Жафер вече е прекарал 20 години в затвора, поради което времето не съвпада с годината на раждането му.
По-късно Волтер обаче описва поредица от събития, като използва тази теория за основа. Затворникът първоначално носел само черна кадифена маска. Именно Волтер е този, който описва желязна маска, позволяваща на затворника да се храни, без да я сваля. Едно нещо е различно в неговата версия на историята: затворникът не е синът, а братът близнак на Луи XIV. Освен подробно физическо описание, Волтер добавя и подробности, които е получил от лекаря в Бастилията. Въпросният преглеждал затворника много пъти, но само езика и тялото му – никога не виждал лицето му.
Волтер отбелязва обаче, че по времето, когато затворникът е изпратен на о-в Света Маргарита, няма новини за каквато и да е важна личност, изчезнала от политическия живот.
През 1745г излиза нова теория, според която мъжът е чужденец благородник и баща на Луи XIV. Друг историк, Франсоа Жозеф Лагранж-Шансел, по-късно споделя, че затворникът всъщност е бил дук дьо Бофорт, както е разбрал по времето на собствения си престой на острова. Дук дьо Бофорт нанася много поражения на кралския флот по време на службата си при Луи XIV, докато уж не умира на бойното поле в Кандия. Тялото му обаче така и не е открито – факт, който съвпада с историята на Лагранж.
Желязната маска става популярен герой и в литературата. Александър Дюма представя затворника в книгата си „Виконт дьо Бражелон“ като брата близнак на краля, точно както описва Волтер.
През годините всички тези теории са отхвърляни поради множеството усложнения и несъответствия в тях. Днес преобладава версията, че Желязната маска е бил прислужник. Чии прислужник, никой не знае. Според Пол Сонино, той е бил прислужник на кардинал Мазарини, първият министър на Франция, който натрупва богатството си като мами кралското семейство от поколения. Клетникът знаел всичките му схеми и си отворил устата в неподходящ момент, поради което го затворили.
През 2021г историците посочиха, че прислужникът всъщност е по-вероятно да е бил на Хенриета-Анна Стюарт. Той едва не компрометирал отношенията между Луи XIV и Чарлз II в деликатно време по време на преговорите срещу Холандската република. През юли 1669г Луи рязко се отдръпва от Хенриета, макар преди това двамата да са много близки и това не остава незабелязано.
Има още много кандидати за личността зад желязната маска – Д‘Артанаян, Никола Фуке, син на Ана Австрийска, син на Чарлз II, италиански дипломат и други.
Във всеки случай все още остават много въпроси без отговор и никой не може да каже със сигурност кой е бил този загадъчен мъж… Ако изобщо е съществувал. Дали става въпрос за мрежа от политически игри и лична вендета или всичко е просто слухове и градски легенди?
