Кой разруши стените на Йерихон?

„Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града. И предадоха на заклятие всичко, що беше в града, – мъже и жени, млади и стари, волове, овци и осли, (всичко) с меч изтребиха“.  (Иис. Н. 6:19,20).

Така Библията описва падането на Йерихон. Археологическите изследвания на нашето време разкриват невероятни факти. Укрепеният град Йерихон наистина съществувал в Палестина, на територията на съвременна Йордания в периода между VІІ-мо и ІІ-ро хилядолетие пр. Хр. И според някои изследователи стените на града действително са били унищожени за кратко време, а не са станали жертва на времето и стихиите.

Това откритие подтикнало учени да изследват мистерията на явлението „тръби от Ерихон“. Възможно ли е да се създадат някакви устройства, от чиито акустични вибрации да рухват и най-дебелите стени? Дълго време тази мистерия оставала неразгадана. Да, силните звуци наистина въздействат отрицателно върху хората. През Средновековието дори имало такава екзекуция: човек бил поставян под камбана, чиито гръмовни звуци постепенно убивали жертвата.

Всяка структура има своя честота на трептене. И, ако на същата честота се възбудят трептения от външен източник, може да се получи резонанс – трептенията на структурата стават все по-силни, докато не я срутят. Например, във всяка армия по света е забранено войниците да преминават по мостове, като маршируват. Едновременните крачки на много хора просто срутват моста.

Но има такива звуци, които не чуваме – а те нанасят още по-големи поражения. Хората чуват само част от акустичните трептения – в диапазона между 20 и 20 хиляди херца.  Честотите под и над този диапазон ушите ни не могат да възприемат. Трептенията под 20 херца се наричат ​​инфразвук, а над 20 000 херца – ултразвук. В днешните технологии и медицината по-често се използват ултразвуците. Но това не означава, че инфразвуците са непозната сфера.

През 1901 г. по искане на един театрален директор американският физик Робърт Ууд създал тръба с много ниски тонове. Когато я пуснали в действие, за да предизвикат у зрителите чувство на тревога по време на спектакъла, резултатът надминал очакванията – хората изпаднали в ужас, а мнозина, паникьосани, избягали от залата.

Изобретателите опитали да намерят военно приложение на инфразвука. Така, например, през април 1945 г. американците открили някакво устройство с огромни размери на полигона в Хилерслебен, немската провинция Саксония-Анхалт. Оказало се, че това е излъчвател на свръхниски честоти, създаден в нацистка Германия…

Имало и такъв случай: работниците във фабрика в Южна Франция се оплаквали от странно заболяване. След няколко часа работа мнозина чувствали главоболие, безпокойство, някой дори получавали кръвотечение от носа. Направили изследване на проблема и открили, че причината е вентилаторът, с който се проветрявал цехът. Оказва се, че по време на въртене той създавал акустични трептения с честота около 7 херца. Тези инфразвукови вълни причинявали неразположението на работниците.

Учените продължили изследването и построили огромен резонатор, напомнящ многократно увеличена полицейска свирка. Но така и не се решили да го включат на пълната му мощност от 2 киловата – страхували се да не разрушат сградата на лабораторията. Дори при излъчване с мощност само 100 вата хората стремглаво бягали навън, а стените и таванът се покривали с пукнатини.

По-късните експерименти потвърдили, че ултразвуците причиняват силно главоболие и психически смущения. При честота 7 херца се получава резонанс на целия организъм: започват да вибрират стомахът, сърцето и белите дробове, а по-ниските звуци разрушават кръвоносните съдове. При това 2 киловата далеч не са границата.

Някои изследователи смятат, че именно в инфразвуците се крие тайната и на Бермудския триъгълник. Нарушаването и загубата на зрение сред екипажите, мозъчните разстройства, внезапното влошаване на здравето, паниката – и, като последица, многобройните бедствия, описани в литературата, чудесно се вписват в схемата за биологичното въздействие на инфразвука върху хората.

Особено вредни за очите са колебанията с честотат 19 херца – те влизат в резонанс с очните ябълки. Така хората дори получават някакви „видения“. Това, на свой ред, позволява да се стигне до следната хипотеза. Както е известно, в стари замъци и изоставени сгради понякога се виждат „призраци“ – призрачни фигури със сив или бял цвят. Според изследователите, инфразвукът в такива сгради може да бъде генериран от ветровете и теченията в дългите коридори и празните пространства на подобни строителни структури – тъй като там постоянно се получават въздушни вихри.

Затова, когато се озовете в старинен замък, най-напред се ослушайте. Инфразвуците не се чуват, но ветровете и теченията, които ги причиняват, могат да бъдат почувствани. И ако усетите, че духа твърде силно, се пригответе за среща с някой от бившите обитатели на средновековната постройка.