Корабокрушението на „Титаник“ вече над цял век крие тайни, които си остават неразгадани.
Една от “конспиративните“ версии за това трагично събитие твърди, че то е организирано от банкерско-финансовия клан Ротшилд.
Хипотезата, най-общо казано, се състои в следното…
Когато „Титаник“ бил току-що построен, най-големите вестници на времето си, притежавани от богатите финансисти, като капример, Дж. П. Морган, го възхвалявали и го превъзнасяли по всевъзможни поводи – за мащабите на строителството, „здравината“, мощта на двигателните установки, лукса в обзавеждането, развлекателните възможности и т. н.
Титаник в пристанището на Саутхямптън на 10 април 1912 г.
Особено много статии били посветени на царското великолепие на интериора, достоен за древни владетели, и за престижа на първото пътешествие с огромния кораб. Към тази стръв, подобно на мишки към сиренце в капан, се устремили едва ли не всички известни и нашумели милионери от онова време (през 1912 г. милиардери, поне официално, все още нямало, поради много високия курс на основните валути).
По този начин „Титаник“ станал отличен предлог за събиране на едно място на всички големи финансисти.
Чак по-късно излязло наяве странно съвпадение: всички милионери, които си купили билет за круиза, били пламенни противници на идеята за създаване на Федералния резерв (Федералната резервна система – ФРС) , която тогава едва започвала да се обсъжда. Тази идея, най-общо казано, предлагала централната банка на САЩ да бъде предадена в частни ръце.
Федералната резервна система имала сериозни опоненти във финансовите среди. Трима от най-богатите и най-изявени противници на Федералния резерв били Бенджамин Гугенхайм, Исидор Щраус и Джон Якоб Астор, който вероятно бил най-богатият човек в света. Общото им състояние било над 500 млн. долара. Те били и главните конкуренти на групировката Ротшилд – Рокфелер – Морган. Тримата имали намерение да използват цялото си богатство и лично влияние, за да провалят две идеи, които Ротшилд искали да осъществят.
Първата – идеята за създаване на Федералния резерв.
Втората – идеята в Европа да бъде предизвикана война, а в Русия – революция. В резултат от всичко това,да бъдат унищожени европейските монархии, които били главните пречки към установяване на тотална власт на картела Ротшилд – Рокфелер – Морган над Стария континент.
По принцип, богатството на Ротшилд се основавало върху контрола над Европа. През вековете те изградили система от централни банки, които давали заеми на европейските правителства. Така било в Англия, Франция, Германия, Италия и Австрия. Но основната награда била, разбира се, младата Америка. За да бъде завладяна, Ротшилд прокарвали идеята за Федералния резерв.
Гугенхайм, Щраус и Астор били всячески насърчавани да се качат на борда на плаващия дворец.
Едно много странно съвпадение: Дж. П. Морган, който финансирал изграждането на „Титаник“, трябвало да отиде на плаването като централна фигура в събитието. Но в последния момент той отменил пътуването си, без да обясни причините.
Обаче тримата най-важните лидери на опозицията против Федералният резерв загинали при корабокрушението.
Скоро след гибелта на „Титаник“ се появила Федералната резервна система на САЩ. А още 6 месеца по-късно, започнала Първата световна война.
Друго „съвпадение“: собственикът на компанията „White Star Line“, на която принадлежал „Титаник“ – мултимилионерът Джон Пиърпонт Морган-младши, анулирал билета си 24 часа преди плаването и свалил от кораба своята прочута колекция картини, която щял да откарва в Ню Йорк.
Освен това, само за един ден още 55 пътници от първа класа, най-вече партньори и познати на милионера – сред тях Джон Д. Рокфелер, Хенри Фрик, посланикът на САЩ във Франция Алфред Ванделфилд, анулирали билетите си. Както и да се тълкуват тези „съвпадения“, 55 са доста много.
Главният конструктор на кораба Томас Андрю твърдял, че лайнерът може да остане на повърхността дори, ако четири негови отсека се напълнят с вода, защото конструкцията била уникална, а самият „Титаник“ – много по-здрав от обикновен кораб.
Но това било доста далеч от истината.
В средата на 90-те години руски учени слезли с батискаф до „Титаник“ и взели проби от метала, които после били анализирани в американски специализиран институт. Резултатите се оказали наистина зашеметяващи – било установено, че това е обикновен, стандартно произведен метал. А по-новите проучвания посочили, че дори не е като на другите кораби, а с много по-лошо качество и в ледената вода се е превърнал в много крехък материал.
През есента на 1993 г. на Нюйоркската конференция на американските корабостроители били обявени резултатите от независим анализ на причините за бедствието. Експертите заявили, че не разбират защо, стомана с такова ниско качество се е използвала за най-скъпия кораб в света. В студената вода корпусът на „Титаник“ се спукал още при първия удар в препятствие – докато качествената, специална корабна стомана, в такива случаи само се деформира.
