Един от най-ярките български символи, Рилският манастир представлява ставропигиален манастир, разполагащ се в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Днес той се намира близо до село Пастра – почти до мястото, където е бил построен първоначално.
Съществуващите сгради на манастира са строени след 1834 г., а тогава са важели османските закони за височината на църковните сгради, и за това, макар Рилския манастир да е от 5 етажа, то се виждат само 4, а петият етаж е под земята. Когато посетите манастира, може да намерите музея, изграден на партерния етаж.
Основан е през първата половина на Х век от първият български отшелник св. Иван Рилски. Преди да бъде построен манастирът „Свети Иван Рилски“ на мястото се е намирала стара постница. През 1335 г. в манастирския двор била издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от протосеваст Хрельо – местния феодален владетел. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс. Стилът на архитектурата е по Търновската художествена школа. На върха на кулата се разполага параклисът „Свето Преображение“, където са изрисувани ценни фрески от периода на 30-те години на 14 век.
На 21 септември 1378 година е издадена Рилската грамота на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.). Грамотата е подписана и подпечатана със златен печат и с нея се дават на манастира 20 села, които стават негови феодални владения заедно със землищата им.
Още от основаването си Рилският манастир се превърнал в просветен, книжовен, духовен и културен център на България. Неофит Рилски, основава килийно училище в манастира през Възраждането. Манастирът е бил спасение за много велики българи като Васил Левски, Гоце Делчев, Ильо войвода, Пейо Яворов и др. По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Рилският манастир е открил около 50 метоха в най-големите български селища.
През 1784 г. Алекси Рилец възобновява манастирът „Св. Иван Рилски“, пострадал от стихиен пожар през 1778 г. През 1816 – 1819 г., той проектира и строи северното, източното и западното крило. През 1833 г., манастирът отново става жертва на пожар като голяма част от него е опожарена. Отново е възстановен от Алекси Рилец, който работи под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. Рилският манастир се сдобива с нов иконостас на църквата, изработен от Антон Станишев, Петър Филипов и Димитър Станишев.
Тъй като манастирът не е особено укрепен, често става жертва на набези, за което говори и оставеното описание: „… и мъчно било веке да се увардят такива пустинни монастире от главните и частните слодейства, от които и на сегашньото време еще страдат, а колми паче тогава“.
На 16 август 1778 г. манастирът е опустошен от разбойници. „В лето от Христа 1778, месеца августа, 16 ден, освитающу четвертку, третий пут оплениха святий монастир преклетий арнаути 30 души, и изгориха до основания все здание, кроме пирга и церкве. Тогда бяше ридание и жалост, игоре и уви! Во время царя агарянскаго султан Хамида…”
По време на църковни празници в манастирът се събират много хора, за което говори и оставеното описание на група американски мисионери, посетили го през 1862 г. Те разказват, че в него има 350 монаси, а в навечерието на Великден се събират и 400 гости.
Манастирът обхваща територия от 8800 m², 5500 m² от които е застроена. 22 метрови, каменни, високи стени ограждат просторния манастирски двор, Хрельовата кула, храма „Рождество Богородично”, жилищните и стопански сгради, музея. В манастира има около 300 помещения, от които 100 са монашески килии. На 4 и 5 етаж по различно време са изградени манастирските крила – те заобикалят отвсякъде единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.
Рилският манастир се състои от: Манастирски комплекс, Хрельовата кула с параклис „Преображение Господне“, Църква „Рождество Богородично“, Църква „Въведение Богородично“, Стара постница с църквата „Успение на свети Иван Рилски“, Нова постница – скит „Свети Лука“ с църквите „Свети Лука“ и „Покров на света Богородица“, Постница „Свети Теодосий Търновски“, Метох „Орлица“ с църквата „Свети свети Петър и Павел“, Метох „Пчелина“ с църквата „Успение Богородично“.
Хрельовата кула е построена в чест на българския владетел Хрельо Драговол. Запазена е заедно с параклиса „Преображение Господне“, където се съхраняват ценни стенописи от ХІV век.
Църквата „Рождество Богородично“ е централният храм, в който се провеждат съборите (католикон) на Рилския манастир. Днешната църква е построена върху останките на средновековната църква назовавана Хрельова църква, която е просъществувала до 1834 г.
Църквата „Въведение Богородично“ се намира на юг от манастира и представлява гробищната църква на Рилския манастир.
Старата постница с църквата „Успение на свети Иван Рилски“ се намира на около 5 км източно от манастира. Там е изградена църквата „Успение на свети Йоан Рилски“.
Църквата „Свети Лука“, построена в края на ХVІІІ в. се намира на мястото на първоначалния параклис, който бил построен в памет на племенника на свети Иван Рилски. Сградата е едноапсидна, еднокорабна, с обширен притвор.
Ако тръгнете по пътя към Старата постница на 1,5 км. от манастира, ще видите костницата „Свети Теодосий Търновски“ или Теодосиева постница, посветена на св. Теодосий Търновски.
Метохът „Орлица“ с църквата „Свети свети Петър и Павел“ е разположен на десния бряг на река Рилска, на около 2,5 km източно от град Рила.
Рилският метох „Пчелина“ с църквата „Успение Богородично“ се намира на около 4 km също югозападно от манастира. Представлява комплекс, който се състои от църква, стопански и жилищни сгради.
Рилският манастир е включен е в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО от 1983г. Също така е национален исторически резерват от 1976 г. Монашеският статут на Рилския манастир е възстановен с Постановление на Министерския съвет № 75 от 29 април 1991 г. Включен е в Стоте национални туристически обекта на БТС. Това е една от забележителностите на България, която задължително трябва да посетите.
Автор: Божидара Иванова
