Книгата на Мелиса Оудън „Ти ме носиш или мемоарите на една дъщеря“ разказва за голямата сила на прошката, на примирението. Историята, която е в основата на биографичния роман, е шокираща заради чудовищното отчуждение на роднините и голямата любов на случайни свидетели.
Живот без раждане
Свикнали сме с факта, че животът на всеки човек започва от раждането му. Оказва се, че това не винаги се случва. Мелиса Оудън се ражда в резултат на аборт. 19-годишна студентка прекратява бременността си на 31-та седмица по настояване на собствената си майка-медицинска сестра. Тя напуска болницата в Айова на 29 август 1977 г., без да поглежда назад, вярвайки, че там оставя мъртво дете.
Като правило, физиологичният аборт в късна бременност води до раждането на мъртво дете. По правило лекарите изпращат малкото тяло за медицински отпадъци. Този път манипулацията била неуспешна. Детето оцеляло. То било момиче, което тежало малко повече от килограм. Заплетена в епруветки, тя лежала в перфектно отделение за грижа за новородени в пълно уединение. Никой не се притеснявал за нейното състояние. Почти никой.
По ирония на съдбата сестрата, която била майка на същата тази 19-годишна студентка, била дежурна в тази смяна. Именно тя настоявала за прекратяване на нежеланата бременност. От нейно име детето е изпратено за медицински отпадъци, така че крехкият живот да бъде прекъснат, преди да започне. Случва се така, че Мелиса дължи живота си не на майка си, а на отзивчива медицинска жена. Друга медицинска сестра на име Мери чува бебето да стене и включва алармата.
Борба за живот
Случаят с Мелиса Оудън е феноменален с успешния си изход. Педиатрите в градската болница в Айова Сиукс не са очаквали недоносено бебе да оцелее. Бебето страдало от спазми, проблеми с дишането и жълтеница. Най-благоприятната прогноза обещавала изоставане в развитието, проблеми със слуха и зрението. Но момичето живеело въпреки всичко. Всеки ден тя ставала все по-силна.
Три седмици по-късно Мелиса е преместена в друга болница. Оказва се, че детето дори няма дрехи. Грижовните медицински сестри купили бебешки дрешки, дали на детето името Кейти Роуз. Бебето показало невероятна воля за живот и успява да се възстанови почти напълно до три-месечна възраст. Тя все още леко изоставала в развитието си, когато била осиновена от Рон и Линда Оудън. По това време двойката отглеждала момиче, на има Тами в продължение на четири години, също осиновено в ранна детска възраст.
Приятелски отношения
Тези родители обгърнали с внимание момичето. До петгодишна възраст Мелиса била абсолютно здрава. Рон и Линда поддържали връзка с грижовната сестра Мери, която в действителност спасява момичето след аборта. По-късно Мелиса започва да се сприятелява с медицинската сестра. Тази връзка продължава повече от десетилетие и означавала много и за двете. Всъщност, още през 1977 г. именно Мери се грижела за недоносеното бебе.
Родителите никога не крият факта за осиновяването от децата си. Поради малката разлика във възрастта, момичетата се чувствали като истински сестри. Понякога между тях избухвали детски спорове. В един от тези моменти Мелиса научила чудовищните обстоятелства на своето раждане. За 14-годишен тийнейджър израза „Вашите родители не те искаха“ е равносилен на експлозия на атомна бомба. Целият свят се срива в един миг.
Труден тийнейджър
Не трябва да казват, че невежеството може да бъде по-добро от знанието. Мелиса изживява буря от емоции и чувства във връзка с биологичната си майка. Страх, гняв и дори вина за феноменалната жизненост, която проявявала в първите моменти от живота я обхванали. 14-годишна не успяла сама да се справи с емоционалната тежест.
Мелиса започна да страда от булимия, пристрастила се към алкохола и секса. Идеята, че оцеляла въпреки желанията на биологичните ѝ родители, не й давала мира. Родителите не знаели за емоционалните проблеми на осиновената си дъщеря. Момичето се изолирало, станало потайно.
С времето Мелиса успя да се справи с психологическия шок. Въпреки това тя намерила сили да продължи обучението си и влиза в Университета в Южна Дакота, за да изучава политически науки. Втори път съдбата ѝ изиграва жестока шега. По-късно се оказва, че биологичната ѝ майка е учила в същия университет. А бабата, която навремето настоявала за аборта, станала преподавател в Университета. Когато била студентка Мелиса Оудън не знаела това.
Търсене на източници
Времето не лекува всичко. Мислите за миналото не ѝ давали мира, преследвали ден след ден 19-годишнат студентка. Мелиса преодоляла страха и започнала търсенето на биологичните си родители. Документите за осиновяване не давали никаква информация. Затова момичето отишло в градската болница Сиукс, за да проучи подробно архивните записи. Дни наред тя прелиствала стари телефонни указатели, вестници и годишници. Търсела поне някакъв жокер за произхода си.
Въпреки провалите, които я преследват, Мелиса продължава търсенето си дълги години. Един път, преглеждайки университетския годишник, тя обърнала внимание на преподавателка. Подобни черти на лицето подсказват роднинска връзка. В този момент Мелиса не знаела за съдбовното участие на баба си в нейната съдба. Момичето решило да й изпрати писмо, в което пише за предполагаемата връзка. Мелиса получила отговор от дядо си.
Той ѝ казал, че раждането ѝ било нежелателно, наблегнал на безполезността на търсенето. Дядото обяснил, че не може да помогне на Мелиса да намери биологичната си майка. Отношенията в семейството им били влошени и те не общували с дъщеря си от много години. Оказало се, че раждането на Мелиса става основна причина за отчуждението. Дядото и бабата изоставили неродената внучка и загубили дъщеря си.
Дългоочаквани отговори
За известно време Мелиса Оудън преустановила търсенето. В живота й се появила връзка, прераснала в любов. Райън й направил предложение и Мелиса се сдобила със собствен дом и семейство. Сега отглеждат две дъщери. Най-голямата от тях е родена в същата болница, като Мелиса.
Мелиса със съпруга си
Биологичните роднини сами се свързали с нея. Мелиса била навършила 36 години, когато получила писмо от братовчед си. Той разказал историята на нейното раждане и всичко си дошло на мястото. Мелиса Оудън вече имала отговори на въпросите.
Биологичната ѝ майка, като студентка в университета, обичала спорта. Много спортисти имат нередовен менструален цикъл. Поради тази причина момичето дълго време не знаело за бременността. Родителите й били против, когато „интересното състояние“ на дъщеря й станало очевидно. Бабите и дядовците били против ранния брак. Противно на протестите на дъщерята, те поискали аборт.
Разбиране и прошка
Мелиса научила, че в продължение на много години грешала, вярвайки, че биологичната ѝ майка не искала детето. Всъщност момичето просто не издържало на натиска на родителите си. Сестра й се опитала да помогне. Тя отишла в болницата, но медицинската сестра ѝ казала, че е твърде късно.
Мелиса била шокирана, когато научила подробностите за раждането си. Тя съжалила, че била сърдита на майка си през всичките години. Тогава Мелиса се поинтересувала как осиновителите са успели да осиновят дете без съгласието на биологичната майка. Било очевидно, че някой е подправил подписа.
17 години търсене приключили с щастлива роднинска среща. Скоро тя получила първото писмо от майка си. Кореспонденцията продължила три години, докато жените не решили да се срещнат. И двете преминали през противоречиви чувства и емоции. Първите моменти от срещата преминали без думи. Прегърнати, майка и възрастна дъщеря безмълвно плачели.
По-късно майката на Мелиса казва, че през целия си живот се чувствала виновна за нероденото бебе. Не знаела, че дъщеря й оцелява и израства в приемно семейство. Мелиса не обвинява биологичната си майка. Тя простила на баба си и биологичния си баща. Не могла да се срещне с баба си, тъй като тя вече била починала. Майка й споделила, че по-късно родила още две дъщери, които са полусестри на Мелиса.
Животът след това
Често неразрешим проблем дава смисъл на живота, превръщайки се в своеобразен движещ момент. Щастливото разрешаване на трудни въпроси внася промени в живота. Днес Мелиса поддържа връзка с отдавна изгубени роднини. Запознанството с една от сестрите вече било факт, а скоро щяла да се срещне и с другата.
Освен това тя пише и издава биографична книга, в която говори за преживяното. Много читатели реагират бурно, разказвайки на авторката своите истории. Случаят на Мелиса не бил изолиран. От време на време лекарите се грижат и връщат към живот нежелани деца, чиито майки са решили да прекратят бременността си.
Мелиса Оудън става основател на общност, която обединява хора с подобна история на раждането. 223 души вече са се присъединили към тази необичайната общност. Повечето от тях са американци. Мелиса се научила да прощава на другите. Тя споделя важни преживявания с хората, обяснявайки, че прошката прави човека свободен от сърдечна болка.
Автор: Десислава Михалева
