Продължаваме с разказите за мистичните места в Европа.
Карнак, Бретан, Франция
Думата „Карнак“ е измислена от бретонците – келтско племе, равно по това време на англосаксонците на брега на Франция. Това буквално означава „пътят на камъните“. Въпросната конструкция вече съществувала тогава, само че нямала име.
Това е привидно безкраен лабиринт от менхири, долмени и кромлехи, тоест ритуални структури, създадени от камъни, които създават причудливи модели, подчиняват се на свои закони и учудват непосветените. Смята се, че има около четири хиляди от тях, разделени в три групи, въпреки че според теориите, някога всички те са били едно цяло.
Камъните сякаш предлагат на всички желаещи приключение: ако стигнете до гробницата, наречена „Керкадо“, с насипана над нея могила, започвайки от южния край, можете да се наречете късметлия. Чакат ви и слава, и пари, и щастие в личния ви живот. Но времето ще покаже. Някои, според старейшините, скитат по криволичещите пътеки под лъчите на негостоприемното бретонско слънце вечно.
Структурите, според учените, са на възраст около 5000 години, но какво прави тук образът на християнски кръст и полумесец, кото тогава просто не са съществували, науката няма престава. Независимо от това, Карнак е изключително популярен сред поклонниците: от четвърт век се правят предложения за признаването му като затворена територия. Затова трябва да побързате, за да минете през този каменен лабиринт.
Делфи, Гърция
Градът на Коринтския залив по склоновете на връх Парнас – звучи като цитат от Омир, нали? Някога тук идвали от цяла Гърция. И не просто така, а да се консултират с мегаоракула на древния свят.
Всичко започнало с това, че Аполон убил мъдрия, но зъл змей Питон и го заменил със своята жрица Пития. Тя лесно влязла в транс, несвързано, дори красиво шептяла, а специално обучени свещеници тълкували „посланията на боговете“.
Изглеждало, че винаги ще бъде така: без мнението на оракула не започвала война, не се сключвал мир, не се правели пътувания и не се сключвали бракове. Но през 398 г. сл. Хр дошъл християнският император Аркадий, и то не сам, а с армия и унищожил светилището. За щастие, самият град Делфи не бил унищожен, а само изоставен.
Днес реставрираният град изглежда впечатляващ и дава ясна представа за неговото величие в древни времена. Било намерено обяснение и за странното поведение на Пития: геолозите открили халюциногенни пари, идващи от близък източник.
Въпреки че, ако всичко е толкова просто, бихте могли да отидете за съвет и в близката дискотека. А посетителите на това място проявяват оракулски способности. Вероятно богът Аполон лично им шепне какво да очакват от бъдещето.
Хвитцеркур, Хуна, Исландия
Хвитцеркур в превод от исландски означава „бяла риза“ – това е името на това каменно-кристално „чудовище“ на брега на безлюден залив сред стотиците морски чайки, седящи на него сутрин.
Но под слънчевите лъчи той сякаш се движи, оживява и е още по-поразителен в своята зловеща красота. Гледаш от едната страна – непознат звяр, върколак, навел се да утоли жаждата си с морска вода. А ако погледнете от другата страна – гигантско иглено око с разкъсани краища.
Това място винаги е привличало местните жители. Исландците вярвали, че през него времето и пространството се вливат директно във Валхала – резиденцията на боговете и рая на древните викинги. Следователно, Хвитцеркур изпълнява желанията, особено ако ги намислите по време на северното сияние, което се случва тук пет пъти по-често, отколкото в други полярни региони.
Замъкът на Дракула, Бран, Румъния
На висок хълм в планинската част на Южна Трансилвания уютно е разположена средновековна „многоетажна“ сграда – замъкът Бран, по-известен като замъкът на Дракула. През XIV век той е замислен като крепостен комплекс за защита от турските нашественици.
Но в резултат на задкулисни игри и дворцови преврати замъкът се превръща в лична резиденция на владетеля Влад Цепеш, който благодарение на мистичните романи в Европа е наречен граф Дракула.
Какво правел той, всички знаят: набучвал на кол, дерял кожи, варял във вряща вода, успешно се борил с турците, „пиел кръвта” на жертвите. С лека ръка Брам Стокър го направил не само злодей, но и вампир.
По един или друг начин Влад бил изключителна личност. Нищо не се знае за появата на неговия призрак зад стените на Бран, но самият замък, особено в тъмното, прави ужасяващо впечатление.
А мислите за това какви жестокости са се случвали тук, идващи след посещението на камерите за мъчения, могат да лишат от сън и най-уравновесения човек. И ако заспите тук, срещата с графа определено е неизбежна.
Грюйер, Швейцария
Колкото и да е странно, именно тази живописна страна се нарича родината на вещиците. Разбира се, всичко е относително, но винаги е имало повече слуги на Сатаната на единица население, отколкото в Европа като цяло.
Връх Грюйер и едноименният град с Черната кула и Манастира на Черната мадона си стоят същите като преди почти петстотин години. Както тогава, при пълнолуние, можете да извършите ритуално измиване в алпийско езеро (също Грюйер) на светлината на факел и да чуете думите на древни магии от монахините.
В Грюйер се намира и музея на известния „Баща на извънземните“ Ханс Гигер, художник и дизайнер с много странна и плашеща гледна точка към изкуството.
Смята се, че измиването разкрива подсъзнанието и дава невероятни суперсили, удължава живота и разкрива тайните на това кой е истински приятел и враг. Някои след този ритуал започват да левитират и да говорят езици, които не са знаели преди. Черната Мадона особено подкрепя нежния пол: тя им дава неограничена власт над мъжете.
Скалата Кашел, Типперъри, Ирландия
За това масивно парче гранит ирландците казват: „Дяволът откъсна парче от Земята и го изплю. И така се образува Кашел.“ Буквално от галски език името се превежда като „каменна торта“. Нищо по-плашещо и предизвикващо мистичен ужас на Изумрудения остров не може да се намери.
Скала, стояща насред зелени поляни, наподобяваща уродлива поничка с диаметър няколко километра и черен замък върху нея, който е на възраст около хиляда години и който, въпреки изобилието от келтски кръстове, не спасява човешката раса от невидимото присъствие …
Е, и как без призраци? Казват, че тук живее Зелената дама – вълшебно красива дама в дълга елегантна рокля. Смята се, че това е Елизабет Конър, дъщеря на един от владетелите. Твърди се, че Зелената дама е толкова тъжна, че когато човек я срещне, той също започва да изпитва дълбока тъга, която може да се превърне в меланхолия с фатален изход …
Автор: Десислава Михалева
супер