На външен вид изглеждало, че Джордж Вашингтон е създаден за кариера на офицер – природата му била дала висок ръст и забележителна физическа сила.
Като полковник от милицията на Вирджиния той участвал през 1754-1755 на територията на днешния Питсбърг в първите битки на англичаните срещу обединените френско-индиански сили. Макар, че това били ограничени схватки с неясен изход, това бойно кръщение му създало репутация на военачалник.
Веднага след като се оттеглил от военната служба, през януари 1759 г. Вашингтон се оженил за Марта Дендридж Кастис, богата вдовица и майка на две деца, която притежавала 150 роби. Той нямал свои деца и влязъл в ролята на баща за сина и дъщерята на Марта от първия й брак.
В парламента на Вирджиния и на Първия континентален конгрес във Филаделфия през септември 1774 г. той бил един от първите, които се обявили за въоръжена съпротива срещу Англия.
След победоносните битки против англичаните при Лексингтън и Конкорд, през април 1775 г. Вашингтон бил избран единодушно от Втория континентален конгрес за главнокомандващ на всички американски въоръжени сили.
Основната заслуга на Вашингтон се състояла в това, че успял да запази войниците си и да избегне смазващо поражение в борбата срещу по-добре обучената и професионално ръководена британска армия. Благодарение на добре координираните съвместни действия с френската армия и флот, Вашингтон принудил на 19 октомври 1781 г. армията на британския генерал Корнуолис да капитулира.
През 1789 г. Вашингтон бил избран за пръв президент на Съединените щати и на 30 април същата година бил тържествено въведен в длъжност в Манхатън. Вашингтон остава президент на Съединените щати два мандата – от 1789 до 1797. Любопитно е как, независимо от факта, че повечето от лидерите на новата държава били масони, той постоянно предупреждавал в писма и частни разговори, че масоните са опасни за Щатите.
Вашингтон починал на 14 декември 1799 г. на 67-годишна възраст от остро възпаление на ларинкса. На една от многото траурни церемонии неговият приятел Хенри Лий го превъзнасял като „пръв във войната, пръв в мирно време и пръв в сърцата на сънародниците си“.
Но дали наистина Джордж Вашингтон бил така безупречен, както разказват учебниците по история? Портретистът, който ни е подарил най-известните негови изображения (включително това върху доларовата банкнота), веднъж казал, че е почти невъзможно да се предаде същността на този човек върху платно.
Двеста години по-късно мнозина историци са съгласни с тази констатация. Макар на първия американски президент да са посветени безброй биографични книги, мнозина го смятат за загадъчна личност. В голяма степен за това способствал самият Вашингтон, като внимателно оформял своя обществен имидж и криел подробностите за личния си живот. „Бъди любезен с всички но близък с малцина!“ – съветвал той племенника си.
Например, понеже се срамувал от пропуските в образованието си, Вашингтон коригирал със задна дата правописните грешки в училищните си тетрадки, за да не бъде запомнен в неизгодна светлина.
Вашингтон не се отличавал и с особена набожност. Посещавайки като президент Христовата църква във Филаделфия, той избягвал да се причастява, а по-късно въобще престанал да ходи на църква, защото смятал, че „християнските ритуали са лош пример за младежта“.
Американците почитат Вашингтон като светец, но човешките му недостатъци били предостатъчно. Той често се ядосвал, правел грешки и дори се влюбил в омъжена жена, съпруга на най-добрия му приятел.
Военните историци на свой ред поставят под съмнение способностите му на пълководец – например, през 1776 г. той губи сражението за Ню Йорк и градът е превзет от врага. Те обясняват крайната победа над британците с простото обстоятелство, че техните генерали били още по-слаби, както и с предателството на британските офицери-масони, които съзнателно не влагали всичките си сили и умения в сраженията.
Главният фактор, подпомогнал победата на американците, била ролята на Франция, чиято армия и флот изиграли решаваща роля в блокирането на евентуалните британски подкрепления по море, както и на Испания и Холандия, които също помагали на колонистите.
Въпреки привидно безупречните си маниери и репутацията на „обикновен фермер“, когато работел във Вирджиния като землемер, Вашингтон незаконно се сдобил със земя.
Освен това, с хитрост получавал големи суми от Конгреса. В американските училища децата учат, че Вашингтон бил кристално чист човек. Например, твърди се, че когато през 1775 г., на 43 години, бил назначен за главнокомандващ на всички въоръжени сили на САЩ, той не бил искал никакво заплащане и работел изключително „по съвест“. В учебниците обаче са „забравили“ да добавят, че след почетното си назначаване за главнокомандващ Вашингтон заявил:
„Моля Конгреса да ми разреши минимална заплата, за да покрия разходите си в този труден пост. С тези пари няма да правя бизнес и навреме ще дам отчет за всичките си разходи“. Сред първите негови разходи са и следните:
„Конска амуниция, чанта, очила и други принадлежности за работа – 831 долара;
Обезщетение за разноските, направени от мен по време на службата в армията – 4000 долара;
Няколко бутилки ликьор – 6000 долара“.
И така нататък. В резултат за 8 години се натрупала сумата 449 261 долара образец 1780 г. По съвременен курс това са повече от 4 милиона. Интересното е, че стандартната заплата, която би получил през това време, щяла да бъде 12 хиляди долара годишно – или общо 96 хиляди долара.
Когато станал президент, Джордж пак опитал да пробута своята „безкористна“ финансова схема – но го отрязали безкомпромисно и му била дадена фиксирана заплата 25 хиляди долара годишно.
Затова трябва да се помни, че митологията в учебниците е едно, а реалността – съвсем друго.
