Съществуват различни видове секти: религиозни, идеологически, тоталитарни и други. Но това, което се случило през ХVІ век в германския град Мюнстер, не успяла да постигне нито една друга секта – да завземе властта в цял голям град. Освен това, тя съчетала анархията с религиозната вяра и с комунизма на „отделно взета територия“ – както гласи прочутата фраза, произнесена през далечния тогава ХХ век. Такава комбинация изглежда като научна (или ненаучна) фантастика. Обаче точно така се случило в Мюнстер.
Водачът на „селската война“ в Германия Томас Мюнцер бил заловен и екзекутиран на 27 май 1525 г. Привържениците на сектата на анабаптистите (т. нар. „отново кръстени“) след екзекуцията на техния „духовен водач“ се разпръснали из страните по бреговете на Северно море: Швеция, Холандия и Дания. Но най-голямата част от тях се намирали в германския град Мюнстер.
Тукашната градска управа и без тях си имала достатъчно грижи: протестантите на Мартин Лутер и на папата непрекъснато влизали в сблъсъци. Анабаптистите бързо се ориентирали в ситуацията и предложили на протестантите съюз за борба срещу католиците. Скоро привържениците на папата били победени и Мюнстер преминал във властта на лутераните. Но анабаптистите също пожелали да се облажат с кокала на властта – такива стремежи въобще не са прерогативи на ХХ и ХХІ век.
Започнали сериозни разправии между лутерани и сектанти: с грабежи, барикади и публични екзекуции на централния площад. Разбира се, оръдията можели да сложат край на нарастващия конфликт. Протестантите имали оръдия – но анабаптистите не.
Бургомистърът (кметът) Тилбек обаче не искал да пролива още кръв след ужасите на селската война и позволил на анабаптистите свободно да практикуват учението си. За съжаление, както винаги става в такива случаи, излишната мекушавост само предизвикала повече кръв и повече жертви. Това мекушаво кметско решение се оказало напълно погрешно. В Мюнстер започнали да се стичат огромен брой анабаптисти. Те вече изобщо не искали да делят властта с лутераните. През януари 1534 г. сектантите взели властта след кметските избори и направили бургомистър свой привърженик – индустриалеца Б. Книпердолинг. Веднага, както след всяка революция, навсякъде започнали погроми, пожари и грабежи – които в този случай били оправдавани с християнското учение. Противниците на новата управа били убивани в собствените им домове с коси, сърпове, чукове и всякакви други импровизирани оръжия. Тълпите анабаптисти и всякаква улична сган преследвали католиците по улиците на града. Жителите на Мюнстер, които не искали да бъдат кръстени за втори път (според правилата, второто кръщение означавало отказ от католицизма), бягали от града, изоставяйки имотите си. Анабаптистите унищожили религиозните сгради и символи на протестантите, като ограбили всичко ценно.
Внезапно пред лидерите на сектата изникнал проблем: населението в града трябвало да се изхранва. А запасите от храни били оскъдни. В резултат на това се появило постановление, че цялата собственост в града става обща. Без изключение. Тези, които не се съгласили, били пребити, а охраната на награбеното била възложена на 7 души от лидерите на анабаптистите. В града се установила теократична диктатура от комунистически тип, с напълно унищожена частна собственост. След като се разпространили слухове за „града на комуната“, от всички посоки към него започнали да се стичат анабаптисти.
Епископ Франц фон Валдек, който отговарял за града, бил изумен от случващото се. След като се възстановил от първоначалния шок, той успял да събере своеобразни „бойни групи“ и да обсади Мюнстер. Пристигането на ландскнехтите на епископа под стените на Мюнстер не зарадвало анабаптистите. Но не ги уплашило особено. Един от организаторите на бунта – Ян Матис, подир дълго пиене на вино „получил откровение свише“. Започнал да уверява всички, че, подобно на библейския Самсон, сам ще успее да победи цялата вражеска армия. В действителност се получило малко по-различно. Матис и 12-те му последователи били банално съсечени от ландскнехтите. Главата на „новия Самсон“ била нанизана на пика, а гениталиите му – приковани към крепостните врати.
След него властта преминала в ръцете на Йоан Лайденски (под това име действал авантюристът Йоан Бейкелзон). Новият „духовен водач“ заявил, че врагът ще бъде победен, само трябвало да се воюва докрай и всички да влязат в полигамни отношения.
Призивът за многоженство предизвикал голяма изненада сред гражданите. Те, кой знае защо, смятали, че е по-важно да помислят за стратегия срещу ландскнехтите и да решат проблемите с попълването на хранителните запаси. Но Йоан настоявал на своето. Отсега нататък всеки сектант трябвало да влезе в отношения и да живее с няколко жени. Но, естествено, нямало достатъчно жени за всички – което веднага причинило размирици.
Самият Лайденски имал 16 жени. Седемнадесетата не искала да се омъжи за него и затова той публично отсякъл главата й на централния площад. По принцип, собственоръчното изпълнение на екзекуции в Мюнстер било едно от забавленията на лидерите на сектата. В резултат на това населението (и мъже, и жени) непрекъснато намалявало.
В това време наемниците на епископа получавали помощ. Ставало все по-трудно да се отблъскват атаките на ландскнехтите. Загубите сред обсадените се увеличавали, храната била на свършване. В града настъпил глад. Предложението за пробиване на обсадата с кавалерия се сблъскало с горчивата реалност: конете отдавна били изядени…
Метежът в Мюнстер (като всеки друг през Средновековието) завършил по обичайния начин. Година и половина след окупацията на града от анабаптистите Мюнстер бил превзет от наемниците на фон Валдек.
Градът бил отново ограбен, анабаптистите – изклани. Трите ключови фигури на комуната: Йоан Лайденски, бургомистърът Книпердолинг и още един (неговото име останало неизвестно) били екзекутирани на централния площад.
