Тази държава била основана от пирати. Не карибски – а съвсем европейски. И независимо, че в нея живеят само няколко души, тя си има всичко: конституция, пари, паспорти, правителството. Имало дори малък преврат.
В началото на Втората световна война, по решение на британското правителство, в Северно море, недалеч от брега, били построени укрепления, които трябвало да защитават страната от морски нападения.
Тези стоманобетонни конструкции, които напомнят морските петролни платформи, са на няколко километра от брега. И се оказало, че са много удобни за хора, които искат да бъдат по-далеч от английските закони. По-специално, фортовете били подходящо място за установяване на незаконни радиостанции, законите срещу които, в Обединеното кралство са доста строги.
Един от тези „радиолюбители“, пенсионираният майор Пади Рой Бейтс, през 1965г. се настанил във форта „Нок Джон“ със собствената си пиратска радиостанция. Радиото му излъчвало една година, докато Бейтс бил официално обвинен в нарушаване на закона. Без да му мисли дълго, той се преместил в друго укрепление, наричано „Кулата на бурите“. От него вече започвали неутрални води и Бейтс се почувствал съвсем свободен.
След като се озовал на територия, която не попада под никаква юрисдикция, Бейтс и неговата компания решили да организират в „Кулата на бурите“ не какво да е – а отделна държава! Речено – сторено. На 2 септември 1967г. заселниците във форта обявили, че живеят в самостоятелна страна, която нарекли простичко – Сийленд („Морската страна“). Приятелите на Бейтс и членовете на техните семейства автоматично станали пълноправни граждани на новата държава.
През 1968г. британските власти решили, че това не може да остане ненаказано и изпратили военен кораб към форта. Но той не бил посрещнат радушно: откъм кулите започнала предупредителна стрелба и не му оставало друго, освен да поеме обратно.
Понеже, все пак ставало дума за британски граждани, властите ги дали под съд. Но съдиите се произнесли в полза на Бейтс – териториалните води на Великобритания се простирали на 4.8 километра от брега, а разстоянието до „Кулата на бурите“ било двойно по-голямо. Това съдебно решение развързало ръцете на сийлендците, които решили да узаконят статута на своята държава на международно ниво. През 1975г. Сийленд вече си имала всички държавни атрибути: конституция, знаме, герб и дори национален химн. Съгласно конституцията, държавната система на Сийленд е наследствена конституционна монархия. Първите лица в държавата са владетелят Бейтс, който по това време се обявил за принц Рой Първи, а също и съпругата му принцеса Джоан и синът му Майкъл.
Парите на Сийленд изглеждат доста солидно: монета от 10 сребърни долара с профила на принцеса Джоан, 100 долара с профила на премиер-министъра Джонс Сейгър и бронзова монета от 2.5 долара с делфин-косатка и странен надпис „Съкровища на морето“. Разбира се, не е съвсем ясно, какво и от кого се канели да купуват с тези пари.
Не по-малко сериозно било решението за организирането на собствена пощенска служба и за издаване на пощенски марки. Истински марки, без никакви имитации.
Сийленд вече има и своя история с нейните политически перипетии: през 1978г. се извършил опит за държавен преврат. Министър-председателят Александър Ахенбах, назначен от Бейтс, заедно с холандски бизнесмен, поканен да обсъдят делови въпроси, отвлекли сина на Бейтс – Майкъл, и поели контрола върху държавната територия. Как го отвлекли и над кого „поели контрол“ не е много ясно: обикновено броят на жителите на тази мини-страна не надхвърля дузина.
Бейтс платил на наемници, които заловили бунтовниците и ги хвърлили в затвора на Сийленд като военнопрестъпници. Е, а после ги пуснали… Ахенбах продължил, вече като емигрант, да настоява за своя премиерски пост. Но това е друга история.
През 1997г. се случил още един „политически екшън“. Броят на сийлендските паспорти по света, по някаква причина започнал да се увеличава. В страната има не повече от десет души, а общият брой на нейните граждани в целия свят достига 300.
Но притежателите на паспорти се оказали 150 хиляди. Разбира се, тази огромна маса документи била фалшива и те се продавали главно на граждани на Хонгконг. Интерпол бързо заловил престъпниците, участващи във фалшифицирането.
Единственият недостатък на държавата Сийленд е, че досега не са установени дипломатически отношения с нито една страна. Посещението й е възможно само след официална покана от властите. Те налагат доста ограничения върху поведението на посетителите на страната. Това се отнася най-вече за използването на огън – което обаче не попречило за възникването на голям пожар на 23 юни 2006г.
Територията на Сийленд е 550 квадратни метра. Има си дори футболен отбор.
Преди няколко години правителството решило да… продаде страната, като я оценило между 126 и 977 милиона долара (американски, а не сийлендски). Но понеже е монархия, има династически трудности с продажбата – винаги е възможно в бъдеще да се появи претендент за короната. Затова било решено да осиновят бъдещия крал, за да поеме властта. Веднага се появил и кандидат – собственик на една интернет-мрежа, който иска да се измъкне от лапите на правосъдието в досегашната си страна.
По други сведения, Сийленд вече е купена от популярен казахстански политолог. Засега тази информация не е потвърдена – но и не е отречена.
За всички тези и много други необичайни събития от историята на миниатюрната държава дори беше сниман филм по сценарий на кинодраматурга Шон Соренсен – първият в света човек с двойно сийлендско-американско гражданство. Дали киното ще помогне на Сийленд да получи дипломатическо признание – времето ще покаже.
