От войната между Северна и Южна Корея е изминал вече повече от половин век. В нея загинали повече от 1 милион души и на моменти тя заплашвала да се превърне в Трета световна – участвали 18 държави, включително всички т. нар. „супер-сили“.
Корейската война продължила 3 години. Тя започнала на 25 юни 1950 г. с факта, че армията на една от двете корейски държави, разделени по 38-ия паралел, пресякла границата. До ден-днешен не е известно кой е сторил това – и двете страни се обвиняват взаимно. Факт е, че само 3 дни по-късно армията на Северна Корея превзела Сеул – столицата на южняците, а към края на септември вече била установила контрол върху 95% от целия Корейски полуостров. Изглеждало, че остава много малко до окончателната победа на КНДР. Но тогава в помощ на Южна Корея дошли войски, изпратени от ООН. Техният гръбнак била американската армия, към която се присъединили войски от 15 държави, включително Англия, Франция и Турция. Дори Люксембург изпратил 44 войници.
Северна Корея (КНДР) също не била сама – зад нея били Китай и СССР. Китай изпратил повече от 200 000 доброволци, въоръжени с най-нова съветска техника. От Съветския съюз пряко във войната участвали само летци и зенитчици. Освен това, във всички родове северокорейски войски имало съветски военни съветници и въоръжения.
В началото на октомври 1950 г. ситуацията на Корейския полуостров се променила радикално в полза на южняците, чиито войски заедно със съюзниците им от ООН вече приближавали северната столица – Пхенян. Пълното господство в небето се осигурявало от американската авиация.
През онези дни в един от авиационните полкове на московския гарнизон дошъл висш офицер, който попитал има ли желаещи да помогнат на братския корейски народ в борбата срещу империализма. Естествено, всички изявили желание да бъдат доброволци. За начало избрали само 32 пилоти, които имали боен опит от Великата отечествена война. После създали две въздушни дивизии, които били основата на 64-ти изтребителен авиационен корпус. Към 1 ноември 1952 г. корпусът се състоял от 440 летци и 320 самолета. На въоръжение били най-новите реактивни изтребители МиГ-15. Една от дивизиите била поверена на най-прочутия съветски въздушен ас от Втората световна война – полковник Иван Кожедуб.
В интерес на истината, в бързината се издавали доста глупави нареждания. Например, в бой да се говори само на китайски – за да не може по радиостанциите да се установи, че летят съветски пилоти! За целта руснаците си записвали с руски букви на китайски основните команди, използвани във въздушен бой. Значи, да даде разпореждане на пилотите си, командирът трябвало да погледне в тефтерчето, да преведе фразата на китайски и да я произнесе на глас. А после летците трябвало да си я преведат от китайски на руски. Но, след като един МиГ бил тежко повреден в бой, отменили тази заповед. Все пак, всички съветски документи, ордени и часовници преди полет били оставяни на земята.
Летците от 64-ти корпус започнали своите действия на 1 ноември 1950 г. Господството на американците и техните съюзници във въздуха приключило.
Основната ударна сила на американската авиация били стратегическите бомбардировачи B-29 Super Fortress – най-добрите стратегически бомбардировачи през Втората световна война. Те пренасяли до 9 тона бомби, имали мощно защитно въоържение.
Имайки богат опит в „килимените бомбардировки“ по европейските и азиатските театри на военните действия от Втората световна война, американците опитвали да използват същата тактика и в Корея. Тя била доста успешна, докато в корейското небе не се появили съветските изтребители. Сега вече бомбардировачите имали нужда от сериозно прикритие. Основните американски изтребители в началото били F-80 и F-84, като в боевете участвали и английските Meteor MK-8. Те обаче не можели да съперничат на Миг-15, затова скоро били заменени от най-новия F-86 Saber. Неговите бойни характеристики били близки до тези на МиГ-15.
„Сейбърите“ имали известно предимство в скоростта. Предимствата на „миговете“ били по-малко тегло, по-бързо набиране на скорост, по-висок „таван“ и по-мощно въоръжение: едно 37-милиметрово оръдие и още 2 с калибър 23-мм срещу шест 12.7-милиметрови картечници (или четири 20-мм автоматични оръдия) на „сейбърите“.
През април 1951 г. американското въздушно командване подготвило мощна операция за унищожаване на важен стратегически обект – мост, свързващ Северна Корея и Китай, по които непрекъснато били превозвани оръжия, боеприпаси и други военни товари. Но сутринта на 12 април летците от дивизията на Кожедуб вече били в своите „мигове“. Това бил първият случай, когато на бой излитали всички самолети на дивизията.
Скоро американските „летящи крепости“ били посрещнати от „миговете“, които решително атакували вражеската армада. Натоварените с бомби В-29 пламвали и падали един след друг, а екипажите им скачали с парашути. Очевидци на битката разказват, че в един момент в небето имало толкова много парашути, та всичко това можело да се сбърка с парашутен десант. Били свалени около 20 американски бомбардировача и много изтребители. Този ден влязъл в историята на американската авиация като „черният четвъртък“.
След това американците променили тактиката си, като ограничили броя на дневните полети. Основните атаки срещу тиловите обекти на КНДР сега се извършвали само нощем.
Постепенно войната в Корея навлязла в задънена улица. Американците не виждали смисъл да я продължават. В Съветския съюз след смъртта на Сталин пък започнали мащабни вътрешни политически игри и никой не се интересувал от Корея. През юли 1953 г. било подписано примирие, според което границата между двете Кореи останала на същия 38-и паралел.
Бомбите престанали да избухват по корейската земя. Третата световна война била избегната. Поне засега.
Морската пехота на САЩ пленява китайски войници; Б-26; Силите на ООН пресичат 38-я паралел;
Южнокорейски бежанци; Източник – Уикипедия
