В древността пехотата и конницата постоянно се конкурирали за главно място на бойното поле. В епохата на класическа Гърция затвореният строй на тежката копиеносна пехота – хоплитите, бил неуязвим срещу фронтален удар, но ако врагът обхванел фланга или се появел в тила, битката се превръщала в клане.
Реформите на Филип Македонски и неговия син Александър извели военното дело на гърците на ново ниво, като включили в тактическата схема не само средна и лека пехота, но и конница – ударна кавалерия и леки конни стрелци.
Главният тактик от епохата на късния елинизъм – Ханибал Барка, не по-зле от Александър Велики разбирал значението и ролята на кавалерията на бойното поле. Неговите победи над римляните, чиято пехота се отличавала с отлични бойни качества, се определяли не само от познанието на врага, неговата психология и особености, но и от умелото използване на конницата. Визитната картичка на армията на Ханибал били испанската кавалерия и най -добрата лека конница на древността – нумидийската.
За разлика от бойните слонове и камили конницата е по-универсален род войска. Тя е подходяща не само на бойното поле, но и за разузнаване, рекогносцировка (оглед на предстоящо полесражение), действия по свои и вражески комуникации, преследване на противника и стратегически обходи.
В древните армии леката конница била широко представена. Да се оборудва конник, чието снаряжение често се ограничавало до няколко дротици (леки копия за хвърляне), малък плетен щит и туника, било много по-просто, отколкото да въоръжиш и обучиш ударна конница за близък бой. Нумидийските конници с тяхното просто, дори оскъдно въоръжение, но богата традиция в конните битки, талантливи и харизматични вождове, издръжливост и ярост в боя били най-подходящи за ролята на стрелци в началото на битката и като части за прикритие.
В Пуническите войни (между Рим и Картаген) „нумидийският фактор“ изиграл роля, не по-маловажна от италианските съюзници на Рим, без които той нямало да издържи срещу Картаген, нито от испанците, чието подчинение на римляните нарушило материалната и човешката база на картагенците.
Нахлулият в Италия Ханибал довел пъстра като състав, многонационална армия. В нея били и нумидийските конници – стари съюзници на картагенците, които им служели срещу добро заплащане.
В битките с римляните тези африкански ездачи се изявили много добре – при Тразименското езеро те атакували римляните във фланг и тил, като допринесли за разпадането на бойния им строй, а при Кана преследвали бягащите, без да им оставят шанс за спасение…
Нумидийците, които живеели в Северна Африка западно от Картаген и по атлантическото крайбрежие, строго погледнато, не били отделен народ, а по-скоро племенни обединения, подчинени на вождове. Африканската нумидийска конница била ценена за издръжливостта и бързината й – ездачите можели да прекарват по 24 часа на седлата, да сменят коне, били издръжливи на горещия климат и притежавали ненадминати бойни качества. В древността може би нямало по-неудобен противник от тях – избягвайки ръкопашния бой, тези воини предпочитали фланговите обходи, засадите и нападенията в тил, като обсипвали врага с градушка от копия-дротици. Малките им щитове, изработени от слонска кожа, били леки и осигурявали приемлива защита. Но основното бойно средство на нумидийците били техните непретенциозни, но издръжливи коне.
Както всяка уважаваща себе си лека конница, нумидийците били първите, които плячкосвали вражеския лагер и вземали пленници – но без желание се биели в неблагоприятни условия, когато шансовете за победа били съмнителни. При управлението на такива войски било много важно да имат талантлив и харизматичен водач начело, който да се разбира с главнокомандващия.
Когато римският пълководец Публий Корнелий Сципион пристигнал в Испания, под командването на Хаздрубал – брата на Ханибал, имало около 4000 нумидийски конници. Именно усилията на самия Сципион направили възможно установяването на контакт с африканските вождове и привличането им на своя страна. Най-значимата фигура на новия римско-нумидийски съюз от страна на африканците бил вождът Масиниса, който заложил на римляните, поласкан от вниманието и даровете на „римския Ханибал“.
Именно конниците на нумидийския главатар изиграли решаваща роля по време на походите на Сципион в Африка. След слизане от корабите на картагенска територия, римляните се свързали с Масиниса, чиито действия по картагенските комуникации и пряка помощ на бойното поле при Зама (където Ханибал бил разгромен) осигурили на римляните многократно превъзходство в конница.
Победата при Зама станала „черешката върху тортата“ на римското тържество над Картаген. Публий Корнелий Сципион получил званието „Африкански“ до голяма степен благодарение на нумидийските копия на Масиниса.
Въпреки това превземането на Картаген и анексирането на територията му към Рим като „провинция Африка“ нарушило баланса на силите в региона. Това много скоро довело до пълномащабна война с африканците.
Събитията от войната през 112-105 г. пр. Хр. са тясно свързани с името на цар Югурта, който със сила взел върховната власт над нумидийските племена. Сега римляните на собствен гръб почувствали тежестта на борбата с нумидийците, които не бързали да застават открито срещу римските копия „пилус“ и мечовете „гладиус“, а изтощавали врага с лъжливи атаки и обкръжения. Римският историк Салустий пише: „Известни са вероломството на нумидийците, тяхното непостоянство, склонността им към бунтове“.
Нумидийските благородници постепенно възприемали римските обичаи и оръжия, понякога изграждали кариера вече като римски офицери и чиновници – но простите конници воювали точно както прадядовците им по времето на Ханибал.
Дори през VI век по време на африканската експедиция на Велизарий, когато нумидийците отново се заклели на вярност към римския (сега вече византийски) император,те воювали на страната на римляните по стария начин.
Приемането на исляма и и неговата нова култура не променили манталитета и начина на действие на мавританските конници – които оставали фрагмент от древната традиция чак до ХІХ век.
–
