Дали наистина оловото изиграло решаваща роля за падането на Римската империя? Различни учени цитират факти в подкрепа и за опровержение на тази версия.
Това е една от най-известните и иронични теории за разпадането на Древен Рим; тя се появила още през ХІХ век. Но разширена аргументация и разпространение получила чрез една статия по тази тема, публикувана през 1965 г. от социолога С. Гилфилан в медицинско печатно издание. Той смятал, че жителите на Рим не подозирали за отрицателните свойства на оловото, поради което активно го използвали в ежедневието – и, съответно, така постепенно се отравяли. В този случай отравянето било придружено от много други заболявания: стерилизиране и невъзможност да се раждат деца, загуба на памет и координация, депресия. В съответствие с тази гледна точка основният източник на отравяне с олово били водопроводите, както и вино, подсладено със сироп, който се изпарявал в съдове от олово. И тъй като само богатите жители на Рим имали възможността да консумират подсладена алкохолна напитка, именно те били в най-голяма степен засегнати от отравянето. Аристокрацията боледувала тежко – и резултат Древният Рим престава да съществува. Гилфилан дал на този феномен названието „аристотаназия“. Колко вярно е това?
Откакто се появила тази хипотеза, науката се развиваше активно. Оказа се, че сладкият сироп не се приготвял в оловни съдове. Освен това, въпреки факта, че тръбите в акведуктите били направени от олово, водата течала бързо по тях и просто нямала време да придобие „токсичност“. На местата, където се застоявала, римляните сменяли оловните тръби с керамични. И накрая, изучаването на живота на древните римляни показва, че в тогавашните водопроводни тръби оловото било не повече, отколкото в днешните. Освен това, в тялото на съвременния човек проникват повече и по-токсични вещества. Много от тях не са съществували в Древния Рим.
Някои свързват с оловото също и налудничавите действия на Нерон и Калигула. При втория очевидно били налице и психопатични проблеми, които може да се предизвикат и от други причини. Но по-късно имало примери за цяла плеяда от талантливи владетели на Римската империя, които не споделили тяхната съдба.
Освен всичко друго, древните римляни въобще не били глупави – иначе как щели да завладеят почти целия тогавашен западен свят? Те много добре знаели, че оловото е токсично. На всичко отгоре, изследването на акведуктите сочи, че тръбите бързо се покривали с дебел слой калциев карбонат, варовик – така оловото и водата вече не влизали в пряк контакт.
В Европа през Средновековието и Новото време имало доста неясни представи за отрицателните свойства на оловото – и активно използвали базирана на него козметика. Обикновено я втривали в кожата, без никой да се отрови. А бели бои на основата на олово се използвали за боядисване на помещения до 50-те години – и пак нямало отровени.
И така: защо рухнал Древният Рим? Немският историк А. Деманд публикувал през 1984 г. книгата си „Падането на Рим“. В нея старателно и педантично, като истински немец, той анализира всички налични гледни точки по този въпрос. Така установил 210 хипотези за разпадането на Западната Римска империя. Една от версиите е отравяне с олово.
Научните дебати за причините за рухването на Римската империя продължава и до днес. Всички фактори, довели до прекратяването на съществуването на тази цивилизация, могат да бъдат разделени на вътрешни и външни. Тук играели голямо значение и най-различни случайности. Но версията за отравяне с олово вече не се възприема сериозно от историците.
