Съвпадението често се описва като невероятната поредица от няколко събития по едно и също време, които водят до резултат, който никой не би могъл да предвиди. За някои от съвпаденията, за които ще прочетете тук, има много теории, които се опитват да ги обяснят и често се намесват невидими сили, проклятия и паранормални явления, но каквато и да е истината, те си остават не по-малко изумителни.

Лошият късмет на Маклийн

Уилмър Маклийн искал на всяка цена да избегне Американската гражданска война през 1860-те. Съдбата обаче имала други планове за него. Въпреки усилията му да стои настрана от войната, Маклийн някак си все се озовавал точно в самия център на бойните действия.

Когато войната започнала, домът на Маклийн скоро се оказал в непосредствена близост до Битката при Бул Рън и бил превърнат в щаб-квартира на генерал Бюрегард от конфедерацията. Като по чудо Маклийн оцелял след обстрела, на който била подложена къщата му.

Смятайки, че всичко вече е приключило и е в безопасност, Уилмър не подозирал, че ще преживее и втората битка при Бул Рън. И този път оцелял, но решил да не рискува и се преместил във Вирджиния, където за негово нещастие го последвал и мрачният облак на войната. Домът му отново станал център на събитията, когато Юлисис Грант се предал на генерал Робърт Лий и мирният договор, който сложил край на войната, бил подписан във всекидневната на Маклийн. Злощастникът по-късно казва: „Войната започна в двора на къщата ми и приключи във всекидневната.“

Атентатът срещу Франц Фердинанд

Събитията тук се разиграват непосредствено преди началото на Първата световна война и се смятат за повода за войната. Гаврило Принцип успява да убие австро-унгарския престолонаследник и жена му, но съвсем не както било планирано.

Първоначалният заговор включвал шестима атентатори, за да бъде по-сигурен успехът. Те се били наредили по протежението на улицата, по която преминавал Фердинанд с колата си в Сараево, където бил поканен за откриването на болница. Всеки от шестимата имал по една бомба, която трябвало да хвърли. Първият по линията обаче се изплашил и не предприел действия, защото зад него имало полицай.

Следващ бил 19-годишният Неделко Чабринович. Той без да му мисли метнал бомбата под колата на престолонаследника, но не изчислил, че взривът бил с 10 секунди закъснение и ударил задната кола. Тълпата се разбягала панически и останалите конспиратори изпуснали шанса си. За да не бъде заловен, Чабринович глътнал хапче цианид и за по-сигурно се хвърлил в реката. Предполагаме, че бил изключително разочарован, когато се оказало, че хапчето било старо и не успяло да го убие, а реката била дълбока само 10 сантиметра и след секунди бил задържан от полицията.

По-късно Фердинанд решил да посети ранените си сподвижници в болницата. За да избегне центъра на града, шофьорът трябвало да мине по друг маршрут, но генерал Оскар Потьорек забравил да го информира. По път за болницата шофьорът направил грешен завой и се озовал точно пред очите на един от конспираторите – Гаврило Принцип, който стоял близо до едно кафене и очевидно се бил отказал от плана. Можете да си представите колко изненадан останал Принцип, когато му се открила такава възможност. Той тръгнал към колата, която в този момент вече давала на заден, но двигателят й угаснал. Убиецът се приближил до задната врата и стрелял два пъти, ранявайки смъртоносно Франц Фердинанд и Софи, които починали още същата сутрин.

Самърфорд и светкавиците

Казват, че светкавицата никога не удря два пъти на едно и също място. Британският офицер Самърфорд едва ли е бил съгласен. Докато се биел в земите на Фландрия по време на Първата световна война през Февруари 1918г. светкавица го съборила от коня му и го парализирала от кръста надолу. Самърфорд бил принуден да напусне армията и заживял във Ванкувър.

Шест години по-късно, докато ловил риба покрай реката, светкавица ударила дървото, под което седял Самърфорд и парализирала дясната му страна. Две години бившият офицер се възстановявал докато възвърне отчасти движенията си. Един летен ден през 1930г. той се разхождал в парка, когато за трети пъти го ударила светкавица. Този път обаче бил перманентно парализиран. Две години по-късно Самърфорд умира, но това съвсем не сложило край на срещите му със светкавиците. Няколко години след това надгробната му плоча била поразена и разрушена от светкавица.

Франо Селак се изплъзва от смъртта 7 пъти и печели лотарията

Роденият през 1929г. Франо е хърватски учител по музика, който става известен с множеството си срещи със смъртта.

През 1962г. той пътувал с влак до Дубровник, когато железницата излязла от релсите и се озовала в ледена река. При катастрофата загинали 17 души, но Селак успял да се отърве само със счупена ръка и натъртвания. На следващата година хърватинът се качил на самолет от Загреб за Риека, но вратата на самолета се отворила и пътниците били изхвърлени във въздуха. 19 от тях загинали, но Франо като по чудо оцелял, след като се приземил върху купа сено.

През 1966г. Франо Селак се возел на автобус, който катастрофирал и потънал в река, но късметлията за пореден път успява да се отърве без сериозни наранявания. Едва ли е учудващо, че не закъснял и поредният инцидент с превозно средство, когато 4 години по-късно автомобилът му избухнал в пламъци, като подобно нещо му се случило и три години след това. И при двата случая той се отървава абсолютно невредим.

Следват двадесетина години затишие в изпълнения с екстремни ситуации живот на Франо. Спокойствието му било нарушено отново през 1995г., когато бил ударен от градски автобус и пак останал цял. На следващата година се мята с колата си в пропаст, докато се опитва да избегне насрещно движещ се камион. Изумително, но се приземява на едно дърво и вижда как колата му избухва на 100 метра под него.

Най-сетне през 2003г. изглежда всичките му премеждия се отплащат когато печели 1 милион долара от лотарията. Преди две години обаче пенсионираният учител по музика решава, че парите не могат да купят щастие, раздава цялото си състояние и заживява нормално.

Изгубената книга

Британския актьор Антъни Хопкинс, който изгря като звезда на Холивуд с ролята си на Ханибал Лектър, бил много развълнуван, когато през 70-те години получил главна роля във филм базиран на книгата „Момичето от Петровка“ от автора Джордж Файфър. Няколко дни по-късно Хопкинс отишъл в Лондон, където искал да си купи книгата, но не успял да я открие в нито една книжарница. Докато чакал метрото на път за вкъщи, той забелязал някаква книга, която очевидно била захвърлена на една пейка. Невероятно, но това била именно „Момичето от петровка“.

И сякаш това не било достатъчно голямо съвпадение, а две години по-късно, по време на снимки във Виена, Хопкинс бил посетен от Джордж Файфър, който споменал, че няма копие от собствената си книга, защото бил дал последната на приятел, който я изгубил някъде в Лондон. Актьорът веднага направил връзката и подал на автора книгата, която бил намерил. „Тази ли е? С твоите бележки по страниците?“, попитал той.

Кетцалкоатъл и Кортес

При пристигането си в Мексико през 1519г. испанският завоевател Ернан Кортес бил сметнат от ацтеките за превъплъщение на езическия бог Кетцалкоатъл. Според легендата богът бил победен от велик воин и след това бил толкова опозорен, че избягал в изгнание при Маите, а години по-късно сам се запалил на кладата и изчезнал. Ацтеките вярвали, че някой ден Кетцалкоатъл ще се завърне като бял човек с мощна огнена пръчка, с която ще завладее цялата им империя.

За късмет на Кортес, оказало се, че той пристигнал в Мексико същата година, в която Маите били предсказали завръщането на бога. Не е чудно, че завоевателят бил пуснат свободно в столицата и не срещнал особени трудности при превземането на империята, а след това и на цяло Мексико.

Точно зад теб

Баща пуска снимка на семейството си в опит да открие дъщеря си, която не е виждал от 10 години, без да подозира, че е точно зад него.

Майкъл Дик обикалял улиците на Съдбъри и преровил градския регистър в търсене на 31-годишната Лиса. След като търсенето му не пожънало успех, той решил да направи един последен опит, като отишъл в местния вестник, който публикувал историята му. Дори му направили снимка, заедно с другите му две дъщери. За негово щастие Лиса разбрала от приятели за историята във вестника и се свързала с баща си.

Едва по-късно, когато огледала по-добре снимката във вестника, Лиса забелязала невероятното съвпадение. Когато снимали баща й, тя преминавала с майка си точно зад него.